Катлийн Удиуиз - Като пепел във вихъра

Алена прогони спомените за събитията от последните дни. Те само усилваха мъката й по дома. Тя решително се замисли за друго. Набързо приключи с банята и нахлузи една износена рокля.

Някой почука тихо на вратата. След поканата й в стаята влезе Лийла, а по петите й вървяха Ангъс и Роберта.

— Алена, детето ми, как можа така да ме изплашиш! — скара се нежно застаряващата жена. Тя целуна момичето по челото. — И косите ти! Хубавите ти коси! Няма ги! Нищо не е останало!

— Какво те накара да напуснеш Брайър Хил? — попита Ангъс направо. — Когато бяхме там за погребението на майка ти, ти беше решена да останеш. Да не би Джейсън…

— Не! — Алена не искаше дори да си помисли, че Джейсън може да е загинал като другия й брат Гейвин и баща й. — Не — повтори тя по-спокойно. — Когато янките завзеха Александрия, те опустошиха нашите поля и сринаха оборите. Принудиха робите ни да служат в тяхната войска, изклаха добитъка, за да тъпчат с него коремите си, а конете взеха със себе си. Саул успя да скрие една стара кранта от тях, но аз я продадох и с парите пътувах дотук. Янките отведоха дори и мулетата. Не зная дали ще ги яздят, или вече са ги изплюскали.

Разхождайки се напред назад из стаята, тя описа всичките си перипетии. През цялото време жестикулираше развълнувана, на моменти, когато спомените за преживяното бяха твърде болезнени, преплиташе слабите си пръсти и ги стискаше до болка.

— Кой знае какво се е случило със Саул. Ако лейтенантът го е хванал, той или е вече мъртъв, или е в затвора.

— Но какво смяташ да правиш сега, миличка? — попита Роберта с невинно опулени очи.

Ангъс се прокашля и тъй като не виждаше друг изход, обясни великодушно:

— Сега, разбира се, тя ще остане при нас. Какво друго да стори?

— Но, татко — каза умолително Роберта. — Капитан Лейтимър със сигурност ще дойде отново. Какво ще си помисли за нас, ако разбере, че Ал е момиче?

— Не трябваше да го каниш — измърмори бащата ядосано.

— О, татенце! — усмихна се Роберта и го щипна нежно по бузата. — Помисли какво би могъл да направи той за нас. Не е ли време и ние да получим нещо от янките, вместо да се лишаваме от всичко, което притежаваме? Не ни ли окрадоха вече достатъчно? Един фунт масло струва четири долара, дузина яйца — пет долара. Как ще издържим в тези времена? От месеци не съм получавала нова рокля, а сега трябва да храним още едно гърло!

— Роберта! — каза майка й възмутено.

Ако до този миг Алена беше таила някакви колебания дали да си търси работа, сега безсърдечното изказване на Роберта ги разсея напълно.

— Нямам намерение да ви бъда в тежест — заяви тя. — Капитан Лейтимър има работа за едно момче в лазарета и аз ще заема мястото — като Ал!

— Няма да сториш това! — каза Лийла ужасена. — Никога не съм чувала подобна смехория! Представи си само! Младо, невинно момиче, което работи за мръсните янки. Твоята скъпа майчица би се обърнала в гроба, ако дам съгласието си за подобна лудост. Бедната Глинис, тя толкова искаше да направи от теб истинска дама. А виж се сега! Какво е останало от теб, малка моя?

Жената избухна в сълзи. Не можеше да се примири с това, което ужасната война беше сторила с нейната племенница.

— Хайде, недей, мамо — каза Роберта сладникаво и потупа Лийла по рамото. Тя светкавично беше пресметнала, че преоблечената като момче Алена не би могла да й бъде конкуренция. Макар че Алена и като момиче беше твърде слаба и малко кокалеста, чрез острия си ум и очарователната си непринуденост винаги успяваше да събира около себе си тълпи от млади мъже. Роберта не можеше да понесе мисълта, че ще трябва да дели оказаното от някой мъж внимание с Алена. Малката братовчедка от село и без това й се струваше по-будна от необходимото. Затова тя каза на майка си:

— Янките изобщо няма да разберат, че това е Лени. Те ще мислят, че е просто някакво момче, нищо повече. А и тя така добре играе ролята си, че никой никога не би разбрал истината. Ах, каква чудесна възможност да се подиграем с глупавите янки!

Ангъс мълчеше. Беше съгласен с жена си. Сестра му Глинис често беше отчаяна, защото Алена отказваше да се приучи на изискани маниери. Момичето предпочиташе да се боричка с братята си и Ангъс не се съмняваше, че тя умее да язди и да стреля като мъж. Ако някой беше в състояние да сложи край на този фарс, това беше самата Алена.

Алена стоеше замислена до прозореца и гледаше навън. Дъждовните капки бавно се стичаха по прозореца и оставяха дълги следи. Беше доста трудно да намери лазарета, който търсеше, но очакването на капитан Лейтимър се оказа още по-сериозно изпитание за търпението й. Вече си задаваше въпроса дали някой изобщо си беше дал труда да му съобщи, че е дошъл Ал, за да търси работа. Какво можеше да очаква едно мърляво хлапе, което беше дошло да разговаря с претрупания от работа лекар? Ако се беше появила с широка кринолинена рокля и с елегантна шапка, нещата щяха да стоят другояче. Алена беше сигурна в това.