Катлийн Удиуиз - Като пепел във вихъра

— Ще мисля, когато му дойде времето — отвърна капитанът. — Ако изобщо настъпи такова време.

Алена стана и опъна тирантите си.

— Трябва да се връщам на работа. Не бих казал, че разговорът с вас ми доставя удоволствие!

Коул не можа да потисне усмивката си, когато хлапето се отдалечи със ситни крачки. Понякога поведението на сополанкото едвам се издържаше, но имаше и нещо у него, което просто заслужаваше обич. Разбира се, Коул не можеше да предполага какво беше то.

Времето си летеше и с всеки изминал ден Роберта ставаше все по-нетърпелива и неспокойна. Постоянно проверяваше дали върху най-хубавата й вечерна рокля не се е появила някоя гънка. Едва ли райска птица някога е полагала такива грижи за своята перушина. Всичко трябваше да бъде съвършено. Вечерта преди посещението на капитана тя удари Люси, задето два дена не беше бърсала прах в трапезарията и салона. Като че няма нищо по-важно от това, да се лъска цялата къща заради някакъв си янки, ръмжеше Дулси ядосано.

Сутринта на дългоочаквания ден, докато Роберта още дремеше кротко зад грижливо придърпаните завеси, Алена с натежало сърце изведе стария кон на вуйчо си от конюшнята. Ол Тар беше буен кон и само с цената на големи усилия тя съумя да го укроти. Беше още ранна утрин, когато пристигна в лазарета. Отпред беше спряла цяла върволица санитарни коли и помощниците разтоварваха безброй ранени. Алена веднага разбра какво се беше случило. Макар че от средата на юли Мисисипи беше свободна за корабите на Федерацията 4 4 Федерацията — наименование на Северните щати. — Б.пр. , а Батън Руж се смяташе за сигурен град, генерал Тейлър мобилизираше мъже в Горна Луизиана и напомняше за себе си чрез постоянна партизанска война срещу предните постове на северняшката армия.

Тя видя капитан Лейтимър сутринта, когато разпределяше ранените и решаваше кой от тях може да почака няколко часа или дори дни.

Такива обаче имаше малко, тъй като само тежко ранените биваха изпращани в лазарета. Останалите ги лекуваха още в полевите лазарети близо до фронтовата линия.

През целия предиобед Алена избягваше да се приближава до операционните помещения. Миризмата на хлороформ се усилваше. Тя не можеше да си представи как капитанът ще успее да се представи тази вечер като лъчезарен гост на Роберта. Но тъй като беше решила да не присъства на вечерята, искаше да изчака и да научи по-късно повече подробности за операциите.

През късния следобед работата стана по-сложна и тя вече не можеше да се измъква от болничните помещения, където обслужваха новопостъпилите ранени. Все по-често трябваше да извръща поглед от отворените, силно кървящи рани, а от вонята на гниеща плът й се повдигаше. Но когато внесоха един мъж с гангренясал чукан вместо крак, не издържа. Обхвана я силен спазъм и с ръка на устата тя избяга през най-близката врата. За нещастие точно в този миг Коул си беше разрешил кратка почивка и стана свидетел на нейното малодушие, докато се освобождаваше от обяда си зад един храст. Измъчена, тя не можа да си наложи да го погледне в очите, но пое с благодарност носната кърпа, натопена във вода.

— По-добре ли си сега? — попита съчувствено той.

Гордостта на Алена беше наранена. Тя трудно можеше да прости на капитана, че беше видял унизителното й състояние.

— Имам да получавам още три долара от вас, янки!

— Ама разбира се! — Коул не се сдържа и се ухили. Той преброи банкнотите и ги подаде на Ал с престорено усърдие. — При почистването се представяш наистина добре, но за лекар, изглежда, не си годен. Не бях виждал досега някой, комуто да прилошава тъй бързо.

— Имате ли забележки към това как почистих апартамента ви? — попита ядосано Ал.

Коул поклати глава.

— Не.

— Тогава, моля ви, задръжте коментарите за себе си, мистър.

С тези думи Ал повлече крака към лазарета. В този миг най-много й се искаше да каже на капитана да си потърси нова чистачка, но от друга страна, парите бяха твърде лесно спечелени, тъй като Лейтимър наистина беше толкова спретнат, колкото изглеждаше. Пък и три долара бяха прекалено голяма сума, за да бъдат отказани от гордост.

През останалата част от следобеда Алена се постара да не среща повече капитана. Отмъщението беше сладко, пък било то и толкова дребно.

Когато се прибра късно вечерта върху грохналия Ол Тар, Алена заведе коня в конюшнята, хвърли му сено и овес и угаси фенера. След това се отправи към кухнята, за да сложи върху печката вода за гореща баня.