Катлийн Удиуиз - Като пепел във вихъра

Тя лежеше със затворени очи във ваната и оставяше уморените си стави да поемат благодатната топлина, когато внезапно някой натисна дръжката на вратата. Алена бързо посегна за кърпата.

Роберта дори не сметна за необходимо да почука, а влезе направо. Носеше разкошен пеньоар от китайска коприна. Когато повдигна ръце, за да засенчи очите си от светлината на лампата, широките ръкави се смъкнаха и откриха фината бяла дантела, която обвиваше китките й.

— Чух те, когато дойде.

Алена прикриваше притеснено гърдите си с ленената кърпа. Не искаше да се сравнява със закръглените форми на братовчедка си.

Роберта нервно се разхождаше напред назад в тясната баня.

— Не можеш да си представиш какъв ден прекарах! Ужасно, просто ужасно! Казвам ти, Лени, скъпа, не зная докъде ще доведе всичко това!

Алена се приготви за дълъг разговор и въпреки че нахалството на братовчедка й никак не й се нравеше, каза с лек бъбрив тон:

— Звучи наистина ужасно, Роби. Мислех, че тази вечер ще имаш гост?

— Няма да имам! — Роберта се суетеше ядосано. — О, по дяволите! Ще ми се тези проклети янки да приключат вече с тяхната война!

— Мисля, че правят каквото могат — отвърна раздразнено Алена. Понякога се питаше за кого всъщност държеше Роберта. Досега тя само шумно се беше оплаквала от неприятностите, които й носеше войната.

— Колкото по-бързо, толкова по-добре, казвам аз. — Изразявайки лошото си настроение, Роберта скръсти ръце пред гърдите си. — Тогава най-сетне ще можем да живеем пак както преди.

— Струва ми се, че мистър Линкълн е на друго мнение по този въпрос — припомни й Алена сухо.

— Този провинциален дръвник! — Роберта кипеше. — Прилошава ми само от името му! Убийствата и мародерствата направо ме съсипват!

Алена изгледа братовчедка си с повдигнати вежди. Досега Роберта никога не беше споменавала, че е засегната вътрешно от ужасите на войната.

— Щом се възмущаваш толкова, значи има някаква сериозна причина.

— Ще ти кажа какво ме кара да се ядосвам така! Погледни това тук!

От джоба на пеньоара си тя извади една смачкана бележка и я размаха под носа на Алена, без да й даде възможност да прочете съдържанието.

— Поради някаква проклета причина капитан Лейтимър не можа да дойде тази вечер. Вместо това изпрати тази бележка.

Тя гневно размаха посланието над главата си така, че лампата се разлюля.

— Непредвидени обстоятелства! За съжаление възпрепятстван! Уф! Всички проклети янки да вървят по дяволите!

Водата във ваната беше изстинала, а и Алена се чувстваше напълно изтощена. И въпреки че съвсем нямаше намерение да защитава янките, тя искаше възможно по-бързо да се отърве от Роберта.

— Нагоре по течението на реката е имало сражение, Роберта. Лекарите бяха затрупани с работа. Цял ден мъкнах кървави превръзки и мръсни дрехи, за да бъдат свободни поне проходите в отделенията.

— Мръсни дрехи! — Роберта се нахвърли като ястреб върху тези думи. — Лени! Да не искаш да кажеш, че присъстваш, когато събличат мъжете!

Засегната от смисъла, който Роберта търсеше в думите й, Алена отвърна рязко:

— Никога не съм виждала гол мъж! И недей постоянно да ме наричаш Лени! Знаеш много добре колко мразя това име!

— Ако намираш, че Ал звучи по-благоприлично — моля! — каза Роберта превзето и въпреки нетърпеливия поглед на Алена се отпусна на една табуретка до ваната.

— Толкова дяволски важно ли е именно Коул да се грижи за хората? Няма ли там други лекари?

— Има — призна Алена. — Но днес всички бяха необходими.

Роберта чувстваше нарастващия гняв на братовчедка си и побърза да смени темата.

— Трябва да си научила много неща за капитан Лейтимър.

— Чувала съм само какво говорят другите лекари за него.

— Ти ги подслушваш тайно? — Роберта се наведе по-близо до нея.

Алена кипна.

— Ами! Просто не съм глуха, нищо повече. На тях им е абсолютно безразлично дали някой ги слуша.

— Разкажи ми повече за Коул — настояваше Роберта. — Богат ли е? Много богат?

— Нямам представа — отговори бързо Алена. — Знам само, че може да си позволи да ми плаща по три долара на седмица, задето му чистя апартамента, и че никога не му липсват пари.

— Защо не си ми казвала, че чистиш апартамента му? — Роберта замислено издаде устни напред. — Обзалагам се, че татко не знае нищо за това.

— Не мога да си позволя да откажа три долара за няколко часа работа — каза Алена предизвикателно. — А и в това няма нищо лошо, защото той не е там, когато отивам аз.