Катлийн Удиуиз - Като пепел във вихъра

Алена наостри слух, когато вратата се отвори и веднага след това се затвори. През спуснатите щори на високата балконска врата тя обхвана с поглед моравата пред къщата. Капитан Лейтимър се появи в полезрението й. Той си сложи шапката, докато пристъпваше към коня си. Пряко воля Алена трябваше да си признае, че видът му беше блестящ, а мъжествената му фигура беше изключителна. Високият ръст, изправената походка и жилавото силно тяло придаваха на униформата му такава достолепност и елегантност, каквато малцина мъже биха могли да й придадат. Но той беше янки, а в очите на Алена това беше непростим порок. Без съжаление тя прогони всяка мисъл за него и се зае отново с банята си.

Колкото и да го обожаваше Роберта, от Алена това не можеше да се очаква. Тя го намираше за точно толкова неприемлив, колкото и онзи надут лейтенант, който я беше заплашил в Брайър Хил, че ще издаде заповед да я обесят за шпионска дейност. И беше уверена, че излезеше ли истината наяве, вероятно и капитан Лейтимър би се погрижил да й осигури подобен край.

Алена се отпусна във ваната и започна да смъква мръсотията от себе си. Тя силно втриваше домашния сапун в орязаните си къдрици. С натежало сърце беше остригала прелестните си вълнисти коси в един стар плевник край реката. Просто не можеше да поеме риска само да ги скрие под шапката. Ако вятърът духнеше шапката — свършено беше с нея.

Колко невинно беше започнало всичко! Отначало войниците искаха само храна и подслон. Оставаха за една-две нощи и продължаваха пътя си. Изпълнявайки дълга си, майка й ги приютяваше. След нейната смърт Алена продължи да изпълнява този дълг. Надяваше се само, че някъде някоя друга жена оказва същото гостоприемство на брат й Джейсън — единствения жив мъж от рода Макгарън в Луизиана. След като Бенкс и неговите орди превзеха и разграбиха Александрия, дори след като янките опустошиха Брайър Хил, Алена не се предаде и продължи да споделя оскъдните си запаси. Но тогава, преди около две седмици, в плевнята умря един млад войник и й остави писмо до генерал Ричард Тейлър. Задача да предаде посланието в лагера на войските, на Конфедерацията й се стори безобидна, но впоследствие й донесе ужасно нещастие. Най-големият син на съседите я беше последвал тайно до лагера и обратно. Преди време тя на няколко пъти остро беше отблъснала опитите му да се сближи с нея, но сега той отново беше по петите й и беше подновил предложенията си за женитба. Тъй като тя нямаше вече роднини, които да я пазят, той смяташе, че ще може да се нанесе като господар в къщата на Макгарън. Алена насочи пистолета на баща си към него и го прогони от къщи. Отблъснатият жених докладва незабавно цялата история на янките и без съмнение беше получил солидна сумица за своята „вярна служба“.

С омраза в сърцето Алена си припомни как лейтенантът янки и дузина чернокожи войници се изкачиха с конете си по пътя за Брайър Хил. Съседът злорадо наблюдаваше мъжете, когато те обградиха в тръс Алена и подгониха дойната крава, която тя водеше към обора. Но под суровите погледи на Алена играта бързо омръзна на лейтенанта и той заповяда на подчинените си да претърсят стопанските постройки за войници на Конфедерацията. След това с ръка на кобура я принуди да влезе в къщата, Залости вратата и с неописуемо отблъскващи думи й направи най-обидни предложения.

Отвратена, Алена му отговори кратко и ясно, че ще му се отдаде доброволно, когато водата в ада замръзне. При тези думи галантният лейтенант заряза джентълменските обноски и се опита да я изнасили в салона. Със силния й писък задната врата се отвори с трясък в стаята нахълта Саул. Като видя разярения чернокож великан, сърцето на подлеца падна в петите. Той набързо подви опашка и напусна къщата. Навън събра войниците си и на тръгване се закле, че ще нареди да обесят Алена и проклетия черен роб.

Алена все още тъгуваше по дома си. Струваше й се, че са минали години, откакто надве-натри натъпка най-необходимото в стария куфар и възседна зад Саул единствения кон, останал в Брайър Хил, след като по най-бърз начин се беше преоблякла като момче. Повече от седмица кръстосваха из полята и се криеха всеки път, когато наблизо се появяваха войските на янките. Гонени от глада, те се осмеляваха само в ранните сутрешни часове да посещават дома си.

Това се случи в Батън Руж. Саул точно се канеше да пресече една улица, нарамил торбата, съдържаща всичките им провизии, когато беше спрян от някакво подвикване. Алена бързо се огледа и видя как същият този лейтенант се спусна към Саул и с диви жестикулации викаше войниците си да го задържат. Когато Саул побягна надолу по улицата, Алена се затича в обратна посока и забави крачки едва след като се увери, че никой не я следва. Яхна коня и побърза да изчезне. През онази нощ тя не мигна. Обикаляше улиците, търсейки Саул, и накрая докача утрото под открито небе. Саул беше изчезнал. През следващите два дни тя продължи да скита, единствената й храна беше шепа несмляно жито. Тогава продаде коня и с парите се качи на парахода за Ню Орлиънс.