Катлийн Удиуиз - Вълкът и гълъбицата

Двамата се сблъскаха като два железни колоса. Ала чужденецът нямаше никакъв шанс срещу закаления в битките норманин. Само след няколко силни удара се строполи на земята, победен в рицарска борба.

Суейн и Болсгар напразно търсеха Рейнър и Вашел между ранените и убитите. За съжаление трима нормани също бяха намерили смъртта си. Шест бяха ранени, ала можеха да яздят. Свалиха оръжията и броните на убитите неприятели, после ги погребаха в набързо изровения гроб.

Вулфгар неспокойно обхождаше с поглед хоризонта. Хън сърдито риеше с копита и сякаш подканяше господаря си да се връщат по-скоро.

Къде ли бяха изчезнали Рейнър и Вашел?

Страхът за Вулфгар стискаше Айслин за гърлото. Очите й гневно пронизваха седналата до масата Гуинет. Ала жената не й обръщаше внимание. Беше скръстила спокойно ръце в скута си и неотстъпно се взираше към вратата. Младата жена учудено се запита какво ли означава това.

— Отдавна знаехме, че сред нас има предател — започна внимателно тя. — Вулфгар язди съвсем бавно. Сигурна съм, че Болсгар ще го настигне преди Крейгън. Тогава Рейнър ще бъде онзи, който няма да преживее края на деня…

Гуинет дори не се помръдна. Гласът й прозвуча самоуверено:

— Рейнър няма да умре.

— Останалите ни хора се измъкнаха тайно още преди разсъмване и чакаха Вулфгар на уговорената отрано среща — продължи упорито Айслин, без да откъсва очи от нея.

Отговорът беше същият:

— Рейнър няма да умре.

Внезапно Айслин проумя значението на думите й и скочи от мястото си. Погледът й прониза мършавото лице на Гуинет.

— Рейнър няма да умре, защото не чака Вулфгар в засада, а се е запътил насам, нали?

Гуинет победоносно се изсмя и Айслин веднага разбра, че предположението й е правилно. Нямаше нито минута за губене. Нареди да повикат Бюфон и да доведат в залата всички годни за бой мъже. Скоро отвън прозвуча конски тропот и Айслин конвулсивно стисна в ръка малката си кама. Застана зад Гуинет, готова да я прониже, щом някой се опита да нахлуе в залата.

На прага застана Бюфон, придружен от друг норманин, и въпросително се обърна към господарката си:

— Какво има, милейди?

В този миг вътре се втурна Керуик, следван от пазача на кулата.

— Рейнър е на път към Даркенвалд, докато хората му се опитват да примамят Вулфгар в капан — обясни кратко Айслин. — Трябва да се приготвим да защитаваме залата!

Мъжете се заеха да затварят и залостват капаците на прозорците. Бюфон затвори вратата и спусна голямото резе. Айслин сякаш се върна в деня, когато Рейнър нахлу в родното й място и донесе със себе си смърт и разрушение. Ала се отърси от тежките мисли и повика Бюфон.

— Веднага сигнализирайте на Вулфгар да се върне в Даркенвалд! Нали имаме навсякъде наблюдатели! Ще се моля на Бога да види сигналите!

Старият рицар побърза да изпълни заповедта на господарката си, ала в този миг вратата се разтърси от силни удари. Прозвуча гласът на Рейнър и Гуинет скочи с радостен вик. Преди някой да успее да й попречи, жената се втурна към вратата и дръпна тежкото резе. Тежките крила от дъбово дърво се разтвориха и на прага застанаха двама чужди рицари. Следваха ги Рейнър и Вашел, а зад тях още двама чужди воини, всички в норманско облекло.

Бюфон извади меча си и смело се опълчи срещу натрапниците. Пазачът на кулата и още двама души се присъединиха към него. Един от придружителите на Рейнър метна копието си и улучи пазача на кулата право в гърдите. Вашел се нахвърли срещу един мъж, който нямаше никакъв опит в рицарската борба. Само боят между Бюфон и Рейнър продължи по-дълго. Керуик повлече Айслин по стълбите, за да я скрие в спалнята.

Вашел без усилия уби противника си и се промъкна зад гърба на Бюфон. Размаха меча с две ръце и го стовари върху тила на смелия стар рицар. Острието премина между железните пръстени на ризницата и се заби дълбоко във врата му. Бюфон изкрещя от болка и се строполи на земята. Устреми очи към небето и скоро изпусна последния си дъх.

Керуик блъсна Айслин в стаята и побърза да затвори вратата. После посегна към прогнилия щит и назъбения от старост меч, които висяха край вратата, решен да защитава до смърт някогашната си годеница. Двама от натрапниците вече се изкачваха по стълбите, следвани от Рейнър.

— Освободи вратата, саксонска свиня! — изрева самодоволно Рейнър. — Каква полза да защитаваш дамата още няколко минути и да рискуваш живота си? Тя така и така е моя.

Керуик дори не се помръдна.