Катлийн Удиуиз - Вълкът и гълъбицата

Сигурно избягаха на север, защото следващият сигнал бе подаден от тази посока. Отрядът на Вулфгар тъкмо изкачи един хълм и спря, за да се ориентира, когато неприятелите се появиха точно под тях. Само двама от фламандските мародери предпочетоха честната битка. Вдигнаха мечовете си, но паднаха пронизани от нормански стрели. Мъжете внимателно ги претърсиха, но не откриха нищо, което да ги насочи към евентуалния водач на бандата.

Вулфгар и хората му седнаха за кратка почивка. Очакваха да получат нова вест от наблюдателите, ала денят напредна и слънцето се скри. Стана време да се връщат у дома.

За първи път от няколко дни насам усещаха известно удовлетворение. През целия ден следваха злосторниците по петите и те не успяха да причинят големи вреди. Вулфгар беше сигурен, че няма да посмеят да предприемат ново нападение преди разсъмване, защото през деня ги бяха изтощили достатъчно.

Дълбоко в себе си норманинът усещаше, че скоро ще залови престъпниците. Сега най-важното беше да обезвредят предателя в собствените си редици. В главата му вече се оформяше план.

След вечеря покани Болсгар и Айслин на малка разходка. Хладната нощ беше осветена от пълната есенна луна.

— Сигурно е, че сред нас има предател — започна тихо той. — Утре сутринта хората ми ще напуснат тайно Даркенвалд и ще се съберат на предварително уговореното тайно място. Суейн, Гоуейн и аз ще тръгнем по-късно, за да ни видят всички. Трябва да се убедят, че този ден ще ловуваме сами.

Айслин веднага се възпротиви:

— Не, Вулфгар, планът ви е твърде опасен! Мародерите са поне двайсет души! Не се навирайте в устата на вълка!

— Няма нищо, мила — успокои я той. — Оставете ме да се доизкажа. Ние също ще препуснем към предварително уговорената среща и заедно с другите ни хора ще се отправим към мястото, където тази вечер трябваше да прекратим търсенето. Сигурен съм, че войниците са прекарали нощта недалеч от там. Докато сме на път, вие двамата ще наблюдавате внимателно всяко ъгълче на залата и градчето. Ако забележите нещо подозрително, веднага изпратете човек да ни предупреди. Така ще знаем, че разбойниците са предупредени, и ще действаме според обстоятелствата. Надявам се утре да хванем поне няколко от тях, но първо трябва да узнаем кой ги предупреждава. А това ще реши съдбата им.

Болсгар се съгласи със смелия му план, Айслин също се остави да я убедят, макар че трепереше при мисълта за опасностите, на които се излага съпругът й. Вулфгар нежно я прегърна през рамо.

— Бъди спокойна, мила! Този път непременно ще успеем!

Вулфгар се надигна дълго преди зазоряване. Застана до прозореца и проследи как хората му тайно се измъкнаха от обора. Беше сигурен, че никой в дома или в градчето не е забелязал изчезването им. Когато звездите на изток започнаха да избледняват, започна да се облича. Изчака Айслин да се приготви и двамата слязоха заедно в залата. Беше преметнал през ръката си снаряжението и плетената ризница. Болсгар и Суейн вече ги очакваха. Скоро след това пристигна и Бюфон. Последна се появи Гуинет, която разтъркваше очи и се прозяваше, недоволна, че са я събудили толкова рано. Закусиха в мълчание и Вулфгар побърза да се изправи.

— Тръгвайте, Суейн — обърна се към верния си спътник той. — Ония разбойници няма да чакат, докато си напълним стомасите. Потърсете Гоуейн и оседлайте конете!

Суейн мрачно изпълни заповедта. Вулфгар облече желязната ризница и нахлузи шлема, докато другарят му препаса тежкия меч и любовно помилва острата бойна брадва.

— Милата ми! И нейното острие е жадно за кръв. Сигурен съм, че скоро ще се впие в някой разбойнически череп.

Гуинет презрително изкриви лице.

— Да се надяваме, че днес ще проявите малко повече умение! Май е най-добре да барикадираме вратите на Даркенвалд, докато ви няма. Иначе няма да бъда сигурна за девическата си добродетел.

Вулфгар я измери с подигравателен поглед.

— Моля ви се, скъпа сестро, какви са тия спомени от отдавна минали дни? Смятам, че има други неща, за които би трябвало да се тревожите.

Гуинет го изгледа заплашително, но Суейн досипа още сол в раната.

— Слушайте, Вулфгар, изобщо не ми се вярва сестра ви да се тревожи за тези неща. По-скоро брои дните, които и делят от това приятно преживяване…

Двамата избухнаха в смях и побързаха да напуснат залата. Сър Гоуейн се присъедини към тях в двора и тримата препуснаха на запад под погледите на целия градец.

Болсгар застана край наблюдателя на кулата и започна внимателно да се оглежда на всички страни. Бюфон изпълняваше същата задача в околностите на крепостта. Айслин седеше зад полуотворените капаци на прозорците в спалнята и държеше под око долния край на града и пътеката към блатото. За съжаление нямаше възможност да наблюдава хижата на Майда. Дълбоко в себе си все още се страхуваше, че старата жена продължава да крои планове за отмъщение зад гърба й. Съпругът й лесно можеше да попадне в засада и никога вече да не се върне… Тази мисъл беше непоносима за нея и страхът й растеше с всеки изминал миг.