Катлийн Удиуиз - Вълкът и гълъбицата

Вулфгар усети как в слабините му се надига желание. Когато Айслин се приближи, ръката му се промъкна към талията й и устните му се притиснаха към гърдите й.

В този миг Брюс изплака и Айслин гъвкаво се изплъзна от прегръдката му.

— Почакай малкият да заспи — пошепна нежно тя. — Тогава ще съумея да утоля жаждата ти.

— Жажда? — изръмжа мъжът. — Как да нарека държанието на една жена, която пред толкова мъже поклаща изкусително хълбоци и ме засипва с милувки, та ме е страх за доброто ми име?

Айслин не отговори на шегата му.

— Пазете малкия за минута — помоли тихо тя. — Трябва да поговоря с Мидред по някои домакински въпроси. — Наметна една кожа на раменете си и изтича навън.

Вулфгар се изтегна в леглото и се наслади на приятната топлина на огъня. После почувства меко докосване на детски пръсти. Малкият се беше претърколил встрани и правеше опити да се изправи. Залови се за мощния прасец на баща си и успя да седне. Отвори широко тъмносините си очи и гордо изгледа баща си. Устенцата му неразбираемо бъбреха.

Ала скоро загуби равновесие и падна настрана. Изкриви личице и по бузките му се затъркаляха едри сълзи. Норманският рицар, открай време безпомощен срещу плача, се приведе и гушна детето в скута си. Сълзите веднага пресекнаха.

Малкият скоро забъбри отново на детския си език и любопитните пръстчета развързаха връзките на ризата му. После се протегна и опипа устата и носа му. Вулфгар не издържа дълго и пъхна в ръчичката му една от куклите на Майда. Ала момченцето се прозя, уморено от дългия ден, и се сгуши за спане в необичайното за него място.

Вулфгар дълго седя неподвижен, боейки се да не го събуди. Сърцето му преливаше от непозната досега наслада. С какво доверие го даряваше това малко същество, как нежно се притискаше до него… Не откъсваше очи от равномерните движения на гърдичките му. Дали детето наистина не беше плод на неговото семе, произлязло от насилственото съединение с беззащитната робиня?

Момчето ми се доверява без задръжки, каза си нерешително Вулфгар. Какво ли го кара да се държи така?

Внезапно усети, че вече не е сигурен в изкуствено наложената си сдържаност. Усети, че е свързан с Айслин и малкия Брюс с нещо много по-голямо от обикновената брачна клетва. Не можеше да изтръгне от душата си десетките нежни мигове, които го привързваха завинаги към тях. За първи път си даде сметка, че в сърцето му владеят чувства, по-силни от всички казани думи.

Изгледа с нежност мирно спящото дете и внезапно осъзна, че не се интересува кой го е създал. От днес нататък щеше да го смята за свой роден син.

Приведе се над главичката му и нежно докосна с устни малкото челце.

Усети, че не е сам в стаята, и смутено вдигна очи. Айслин стоеше на вратата и ги наблюдаваше с овлажнели от щастие очи. Нейното сърце също преливаше от любов към страшния рицар и малкия му син.

Денят още не беше настъпил, когато норманинът застана начело на малкия отряд и го поведе на запад. Бяха минали само няколко мили, когато сигнал с огледало съобщи, че е извършено нападение на изток от Даркенвалд. С проклятие на уста, Вулфгар обърна коня си и препусна в галоп на изток.

Минаха под новата крепост и един от стрелците забеляза, че наблюдателният пост подава нов сигнал. Бандитите се бяха разделили на две групи и палеха ферми на север и на запад от градчето. Вулфгар едва не обезумя. Сигнализира, че те също ще се разделят.

Едва успя да се сбогува с Гоуейн и Милбърн, за да препусне на север, когато му съобщиха, че е подпален селски двор от западната страна. Лицето му потъмня от гняв. Вече не можеше да се сдържа. Та само преди няколко часа отрядът му беше почивал в изоставената къща! Откъде фламандските разбойници познаваха толкова добре местността, та съумяваха дни наред да се крият от него и на всичкото отгоре веднага узнаваха накъде е повел хората си?

Даде нов сигнал, за да заповяда на Милбърн и Гоуейн да се присъединят отново към него под стените на Даркенвалд. Денят завърши без най-малък успех. Така и не успяха да зърнат подпалвачите. Обиколиха навсякъде, но завариха единствено тлеещи развалини на селски хижи и плевници.

Късно следобед наблюдателните постове престанаха да дават сигнали. Вулфгар предположи, че злосторниците са се укрили в някоя гъста гора или дори в непроходимите блата. Потиснати и изтощени докрай, мъжете се отправиха към дома.

Когато след около час Вулфгар блъсна вратата на дома си, гневът му още не се беше уталожил. Брюс, който играеше на кожата си край огъня, се стресна от тежките му стъпки и жално заплака. Айслин го вдигна на ръце и нежно го притисна до гърдите си. Когато малкият се успокои, тя посвети цялото си внимание на съпруга си, който ядно крачеше напред-назад пред камината.