Катлийн Удиуиз - Вълкът и гълъбицата

— Щом животът е всичко, което мога да ви дам, елате и си го вземете! Очаквам този миг, откакто ми откраднахте любимата.

— И ти ли, дребни саксонецо? — изсмя се дрезгаво Рейнър. — Тази жена завладява сърцето на всеки мъж, който я е зърнал дори за миг!

Керуик отрази първото копие и заби ръждясалото острие на меча си в слабините на единия нападател. Ала при сблъсъка с Рейнър старото оръжие не издържа и се строши. Въпреки това саксонецът успя да отрази с щита си следващия удар. Ала вторият чужденец прониза ръката му с копието си. Почти едновременно с него мечът на Рейнър се стовари върху незащитената му глава. Младежът рухна на земята и се обля в кръв.

Рейнър прекрачи през безжизненото тяло и блъсна вратата на стаята. Айслин го изгледа с разширени от ужас очи.

— Нали ви казах, че все някога ще бъдете моя — поздрави подигравателно мъжът. — Ето че дойде и моето време, гълъбице….

Очите й гневно просветнаха, ала от напуканите устни не се изтръгна нито дума. Рейнър протегна ръка към нея, ала в този миг откъм люлката прозвуча плач. Обърна се и се приведе над детето с вдигнат високо меч. Айслин изпищя и се вкопчи в ръката му. Мъжът грубо я отблъсна и тя полетя към края на леглото. Удари се и се сви на кълбо. От ъглите на устата й потече тънка струйка кръв. Ала само след миг скочи и отново сграбчи ръката му.

— Защо искате да убиете собствения си син? — прошепнаха напуканите устни.

— Може наистина да е мой, въпреки че има много доказателства против твърдението ви — отговори невъзмутимо той. — Във всеки случай предпочитам да го видя мъртъв, отколкото наследник на Вулфгар. — Страшният меч отново се вдигна.

— Не! — изпищя Айслин. Нещо в гласа й го накара да спре и да обърне глава. Гордо изправена, младата жена притискаше камата до сърцето си.

— Ако дори одраскате сина ми, ще се самоубия пред очите ви. Нали познавате Вулфгар! Ще ви преследва до най-мрачния кръг на ада, за да си отмъсти!

— Копелето вече не може да ме уплаши — изрева сърдито Рейнър. — Хората ми отдавна са го пратили в гроба!

— Не е много сигурно, любими — обади се гласът на Гуинет откъм вратата. Тя беше побързала след Рейнър, защото не искаше да го оставя сам с другата. — Предупредиха го. Тази ме е наблюдавала, докато говорех с верния ви човек, и баща ми препусна да му съобщи. Вулфгар няма лесно да падне в капана.

Рейнър измърмори нещо неразбрано и тикна меча обратно в ножницата.

— Всъщност това не е лошо за нас, красавице — усмихна се коварно той и продължи да размишлява на глас: — Копелето е родено с късмет и сигурно ще се измъкне здраво и читаво. Затова не е достатъчно да вземем заложници. Страх ме е, че трябва да бягаме. Хората ми сигурно ще паднат под меча му, а аз нямам повече средства да си купя нови наемници.

Хвърли изпитателен поглед към Айслин, която притискаше до гърдите си малкия Брюс, и угрижено си каза, че няма сила, която да я изтръгне от сина й — а те не биваше да губят нито миг. Затова се обърна към Гуинет:

— Идете да вземете храна от избата. Ще се отправим на север и ще се включим във войската на претендента Едгар. Може дори да положим клетва за вярност. Не се бавете, скъпа, времето напредва.

После рязко заповяда на Айслин:

— Вземете детето със себе си! То е не по-малко ценен заложник от вас, въпреки че съм почти сигурен, че Вулфгар често го праща по дяволите. — Гласът му беше режещ. — И се пазете, гълъбице! Ако ви е скъп животът на сина ви, не ми създавайте трудности. И не се опитвайте да оставяте знаци по пътя, по който ще тръгнем!

Айслин презрително се изсмя.

— Навсякъде, където минавате вие, остава прах и пепел! Не е вярно, че Вулфгар обича малкия ми син. Защо да го вземаме с нас? Само ще ни пречи по пътя. Вулфгар може и да се съмнява, че е негов, но няма да престане да се грижи за него.

Рейнър мрачно се изсмя.

— Гуинет гледа на нещата по друг начин. Разказа ми, че в последно време копелето често играе с малкия и го е признал открито за свой син и наследник. Ще го вземем с нас!

— Тази кучка ви е предана с душа и тяло — изсъска Айслин.

— Не говорете лошо за бедната жена, гълъбице — промърмори през смях Рейнър. — Тя наистина ми служи вярно.

— Така е — прошепна Айслин. — Успя да измами всички ни. Вероятно най-вече самата себе си…

— Много й се иска някой да сложи в краката й целия свят — засмя се отново Рейнър. — А кой би могъл да откаже нещо на такова нежно цвете? — В гласа му ясно прозвучаха подигравка и презрение. Ала бързо стана сериозен и рязко заповяда: — Край на глупавите приказки! Бързо съберете вещите си!