Катлийн Удиуиз - Неуловимият пламък

— Той е истински хубавец, мис — отбеляза Бриджит. — Също и мистър Оукс, който ни посрещна…

Джаспър се изкашля леко, което припомни на Бриджит, че се е забравила. Той стисна ръката на Сарина.

— Трябва да тръгваме, мис. Пазете си и ни пишете как сте пристигнала.

— Ще ви пиша — обеща Сарина с просълзени очи — веднага щом пристигна в Чарлстън.

— Много добре, мис. С нетърпение ще очакваме писмото ви.

— Бриджит, ще помолиш ли капитан Бърмингам да дойде за малко при мен? — помоли тя камериерката. — Ще видя дали може да ми заеме малко пари, за да изпратите картините ми веднага.

— Разбира се, мис — усмихна се Бриджит при мисълта, че ще види отново капитана.

След минута Бо се появи пред каютата си, където Джаспър чакаше търпеливо. Още преди да е проронил и дума, икономът му отвори услужливо вратата.

— Госпожицата иска да говори с вас, господине — уведоми го той.

Сарина се усмихна, като чу стъпките на Бо и се обърна, за да го посрещне.

— Джаспър и другите прислужници са скрили рисунките ми в къщата на мисис Уинтръп. Искат да ми ги изпратят вкъщи, но както знаеш, нямам пукната пара. Чудя се дали би ми заел малко…

— Каква сума ще им е необходима? — попита той, като отиде до бюрото си и отвори едно от чекмеджетата.

— Не повече от десет лири. Картините са доста и като вземем предвид, че вече съм продала някои за над десет хиляди, вярвам, че в Чарлстън ще успея да ги продам и да ти върна заема двойно.

— Продала си ги за колко? — попита учудено Бо.

Сарина повдигна леко ръце, като се страхуваше да не я помислят за самохвалка.

— Десет хиляди лири.

— И този Алистър Уинтръп се опитва да ги присвои, така ли?

— Да — отвърна Сарина, като сама се учуди на гнева в думите си.

— Тогава този човек не е нищо повече от долен крадец — отсече остро Бо. — Картините са си твои и на никой друг!

— Мистър Уинтръп и адвокатът му не смятат така, тъй като мисис Уинтръп е купувала боите, плащала е за уроците ми и е организирала изложбите.

— И какво щеше да представлява всичко това, ако ти не беше нарисувала картините? — учуди се Бо на логиката им.

— Просто платно и бои — отвърна Сарина.

— Именно.

Тя се усмихна на простото му заключение.

— И аз се опитах да обясня това на двамата, но те бяха решени твърдо да ме лишат от цялата ми собственост. Всъщност аз сама щях да им предложа справедлив наем за петте години, прекарани у Уинтръп. Дори да приспаднем това от припечеленото от картините ми, пак щеше да ми остане завидна сума. За съжаление Алистър обяви всичките ми авоари за свои.

— Може би в такъв случай ще е най-добре да ти намеря добър адвокат — предложи Бо. — Мисля, че имаш пълно основание да поискаш запор над изпълнението на завещанието.

— Нека се прибера у дома — отвърна тихо Сарина. — Толкова ми липсват родните места!

Бо извади шепа монети, постави ги в торбичка и й я подаде.

— За по-сигурно смятам, че е добре да дадем на Джаспър петнадесет лири за превоза и за неприятностите, които са си създали. Достатъчно ли са?

— О, да, Бо. Благодаря ти!

Тя изпитваше непреодолимо желание да обгърне врата му с ръце и да го целуне за щедростта му, но това щеше да е най-малкото недискретно.

— По-добре този мистър Уинтръп да не се мярка пред очите ми — изсъска Бо. — В противен случай може да му извия врата.

След като излезе от каютата и затвори вратата зад себе си, той се спря да говори с Джаспър. След като размениха няколко думи, капитанът извади малка торбичка с пари от пояса си и я подаде на иконома, след което двамата си стиснаха ръцете. След това Бо се отправи към горната палуба, а Джаспър се върна в каютата.

Сарина подаде на иконома парите, които Бо й бе оставил.

— Каквото и да правите, моля ви, пазете се — предупреди го тя. — Не искам Алистър да разбере какво вършите и да ви тикне в затвора. Ако усети, че се опитвате да изнесете картините ми от дома му, законът ще се стовари върху вас с цялата си суровост.

— Преди да се случи това, мис, първо ще трябва да ни усети. Но като вземем предвид късните часове, в които си ляга и става, съмнявам се, че това ще се случи. Освен това мистър Уинтръп и мис Сибил спят толкова дълбоко, че човек може да изнесе цялата им покъщнина, без да ги събуди. Смятам, че сама ще се учудите от всичко, което ще успеем да ви изпратим в Каролина.

Скоро след като двамата с Бриджит си тръгнаха, Били донесе статива и още няколко малки пакета. Един едър моряк вървеше зад него е огромен сандък на раменете си. След като морякът остави сандъка и се оттегли, Били каза: