Катлийн Удиуиз - Неуловимият пламък

Този комплимент накара Сарина да се изчерви отново.

Наистина сте много любезен, господине, още повече в сегашното ми окаяно положение!

— Ако всички в твоето положение изглеждаха като теб, вярвам, че не биха имали нищо против! — увери я Бо, взе от гардероба един син сюртук и й намигна, както бе правил безброй пъти през годините. — Ще кажа на гостите ти да влязат!

Когато Бриджит се показа на врата на каютата и видя Сарина, тя нададе радостен вик и се втурна с разперени обятия да я прегърне.

— О, мис, така се притесняваме за вас. Изглеждате толкова голяма в този халат.

— Но защо сте тук и двамата? — попита Сарина разтревожено. — Да не би Алистър да ви е уволнил?

— Не, мис, просто ни даде почивен ден. Утре сутринта сме отново на работа — обясни Джаспър. — Мистър Уинтръп каза, че има да свърши някаква важна работа и не желае прислугата да се мотае из краката му.

— О, благодаря на бога! Бях започнала да се страхувам, че съм станала причина за уволнението ви — въздъхна с облекчение Сарина.

— Донесохме статива ви, мис. Оукс ни увери, че ще изпрати да ви го донесат — осведоми я икономът. Лека усмивка озари каменното му лице, докато посочваше малкото дървено сандъче, което стоеше зад него. — А това са боите ви!

— О, благодаря ви! — възкликна радостно Сарина. — Но как, за бога, успяхте да се измъкнете с нещата ми?

— Изнесохме ги рано тази сутрин, докато мистър Уинтръп и мис Сибил все още спяха — призна гордо Бриджит. — Тогава не предполагахме, че ще получим свободен ден, но ето че сега сме тук при вас, мис. Разбира се, не се осмелихме да донесем всичките ви дрехи. Тук са само някои рокли и неща, за които няма да се забележи, че липсват. Прибрахме картините ви в килера на тавана. Онзи, дето е зад старите щайги и другите вехтории. Мистър Уинтръп не би го открил, дори ако се качи, ако не знае за съществуването му. Ако ни дадете адреса си в Каролина, ще направим всичко възможно, за да ви ги изпратим там.

— Ще трябва да попитам капитан Бърмингам дали ще ми заеме пари, с които да платя и за багажа си. Не бих искала да правите разходи заради мен.

— Надяваме се, мадам. Почти всички решихме, че ще е по-добре след случилото се да си потърсим друга работа. Мисис Уинтръп имаше приятели, които биха се застъпили за нас.

— Но все пак няма ли Сибил да разбере, че някои от дрехите ми липсват? — попита загрижено Сарина. — Ако напуснете работа, тя може да ви обвини, че сте ги откраднали.

Бриджит махна пренебрежително с ръка при мисълта за напудрената развратница.

— Съмнявам се, че мис Сибил въобще ще забележи липсата им. Та тя не може даже да ги облече. Плюс това дрехите, които ви донесохме, бяха на дъното на огромна купчина, която тя бе струпала небрежно на пода, след като бе преровила гардероба и шкафовете ви. Може би вече е забравила, че въобще ги е оставила там — успокои я камериерката.

— И все пак сте поели голям риск, като сте ми ги донесли — смъмри ги Сарина, но усмивката на лицето й говореше недвусмислено за огромната й благодарност. — Не зная как ще ви се отплатя някога.

— Достатъчно е да знаем, че сме ги предали на законния им собственик, мис — увери я Джаспър. — Нямаше да се чувстваме спокойни, ако поне не бяхме опитали — усмихна се той. — Нали духът на мисис Уинтръп щеше да се върне, за да ни преследва, ако не бяхме сторили нужното — пошегува се икономът.

— Вие сте истински приятели — отвърна Сарина, като ги хвана за ръце. — Ще ми липсвате!

— Та вие бяхте всичко за мисис Уинтръп — детето, което никога не е имала — промълви замислено Джаспър. — Даже Бриджит и аз ви приемахме като нейна осиновена дъщеря. И на нас ще липсвате.

Камериерката пое дълбоко въздух и избърса с ръка просълзените си очи, след което огледа каютата и се опита да насочи мислите си към нещо по-безболезнено.

— Виждали ли сте някога толкова голямо и хубаво място? — попита тихо тя, след което се поправи: — Имам предвид, освен дома на мисис Уинтръп, разбира се. Никога досега не се бях качвала на кораб и винаги съм мислела, че ще мирише на риба и други подобни. Дори не съм си представяла, че ще пътувате с такъв кораб, когато нямате пукнато пени в джоба си.

— Капитан Бърмингам е стар мой познат — отклони деликатно въпроса Сарина, като не искаше да обяснява, че няма да пътува до Каролина с неговия кораб. — Преди години беше един от учениците на баща ми. Най-добрият му ученик, въпреки нежеланието си да заляга над книгите. Наистина е голям късмет, че го срещнах отново.