Катлийн Удиуиз - Неуловимият пламък

— Сибил въобще не може да готви — оплака се той. — А и аз самият едва ли мога да се справя по-добре. Така че тя предложи да вечеряме навън.

Алистър го разтърси за раменете, което накара Ръд да го погледне объркано в очите.

— Зарежи тая работа сега! Мистър Томас Илай е тук. Това име говори ли ти нещо?

Ръд изцъкли очи.

— Доколкото съм чувал, той е известен адвокат от лондонското Сити 6 6 Сити — търговският и финансов център на Лондон — Б.пр. .

— А също и адвокат на Лидия — добави Алистър. — Разбираш ли какво означава това?

— Загубени сме! Какво ще правим сега? — задавено изстена Ръд. Паниката му развесели Алистър. Наистина бе прекрасно да можеш да се владееш, когато останалите изпадат в ужас. Още едно доказателство, ако въобще бе нужно такова, за превъзходството му над Ръд.

— Стегни се, идиот такъв! Не сме загубени! Не разбираш ли? Това е просто незначителен проблем, с който мога да се справя и сам. Само се погрижи Сибил да не излиза от кухнята или в противен случай наистина сме загубени.

Ръд кимна в знак, че е разбрал и се запъти обратно, като леко се поклащаше. Алистър приглади грижливо косата си назад и с усмивка на лице се върна в гостната.

— Извинявам се, господине, но изглежда не съм разбрал, че мис Кендал е отишла при някакви нейни познати тази вечер.

— Излязла е, когато е в траур? — попита учудено адвокатът.

— Мис Кендал е твърде млада, а се страхувам, че леля ми я глезеше прекалено много — отвърна Алистър, като също се опитваше да изрази неодобрение от постъпката й. — Но, разберете, не вярвам, че госпожицата е искала да изрази неуважение към покойната.

— Да, но все пак не разбирам! При сегашните обстоятелства! — Илай се изкашля и се надигна от креслото. — В такъв случай ще дойда отново утре. Надявам се, че мис Кендал ще си е у дома тогава.

— Надявам се. Но все пак, ако желаете, може да ме уведомите за причината на посещението ви и аз ще й предам, че ще я потърсите отново.

— Трябва да говоря лично с мис Кендал, господине. Извинете ме още веднъж за късното ми посещение. Желая ви лека вечер.

— В такъв случай няма защо да си правите труда да идвате отново утре.

— Уверявам ви, че е наложително… — отпусна се отново адвокатът в креслото, като се опитваше да вникне в смисъла на думите, които току-що бе чул.

— Тъй като мис Кендал е непълнолетна и се намира под моя покрив, то аз съм в пълното си право да зная с кого и по какви причини се среща.

— Под вашия покрив? — възрази мистър Илай и веднага се опита да обясни на домакина си голямото заблуждение, в което е изпаднал: — Грешите, господине! Сега това е домът на мис Кендал!

Алистър остана безмълвен. Само мисълта му работеше трескаво. Като се опита да се контролира, той промълви с тих и спокоен глас:

— О, значи трябва да разбирам, че леля Лидия е постъпила, така както я посъветвах?

— Както сте я посъветвали?

— Ами да!

Дори един професионален актьор не би изпълнил по-добре ролята, която играеше в момента Алистър.

— Разбирате ли, аз посъветвах леля Лидия да остави всичко на мис Кендал. Все пак момичето си няма никой. Загубила е и двамата си родители още като дете. Лидия бе нейна настойница в продължение на пет години и наистина се привърза към нея.

— Не съм се съмнявал ни най малко в чувствата на мисис Уинтръп, но вие… — прекъсна го Илай, като не вярваше на това, което чува. Адвокатът погледна Алистър проницателно. — Трудно ми е да повярвам на такава щедрост от ваша страна.

— О, вижте, винаги съм казвал, че парите са в основата на всички злини. Не мислите ли така, господине?

— Е, поне стремежът към тях — отвърна Илай. — В практиката си съм се сблъсквал с много престъпления, чийто единствен мотив е бил жаждата за пари.

— Съгласен съм с вас, господине. И все пак за доброто на Сарина се надявам, че Лидия е уредила всичко, както трябва. Нали съм прав? Леля ми винаги е изпилвала нещата до най-малката подробност.

— О, разбира се! Всичко е законно уредено. Всъщност документите са у мен.

Адвокатът извади някакви листа от джоба си и продължи:

— Това е подробен и ясен списък на имуществото на мисис Уинтръп. Още утре ще уведомя банките и инвеститорските компании за промяната в собствеността. А що се отнася до самото завещание… — вторачи се адвокатът в документите — не можеше да е по-просто. С изключение на някои дребни суми за прислугата, мис Кендал наследява цялото имущество на мисис Уинтръп.

— Цялото? — попита тихо Алистър с треперещ глас.