П. Удхаус - Пеликан в Бландингс

— Удивително. Падна ли голям пазарлък?

— Не бях там, когато са сключили сделката, и не мога да ти кажа. Ще попитам, ако искаш.

— Не си прави труда. Няма как да е било другояче. Значи казваш, тоя Робишо е сензация?

— Цената главоломно расте.

Гали поклати глава.

— И все пак това не обяснява защо Дънстъбъл е кривнал от пътя си. Ако ставаше дума за обикновен човек, можеше да се предположи, че е рискувал, надявайки се да спечели от продажбата. Но не и твоят чичо Аларик. Той залага само на сигурно. Не, връщаме се на твоята теория, че трябва да е бил фиркан до козирката. Кой ли пък е сега? — каза Гали, когато телефонът иззвъня. Той излезе в антрето, където се намираше инструментът, а Джон беше оставен на мислите си за любимата.

Беше я ухажвал дълго и предпазливо, а кулминацията дойде с непредвидена внезапност, когато ненадейно изтърси предложението в таксито, с което я връщаше у дома след една забава. И сега въодушевлението му от щастливата развръзка се помрачаваше от факта, че не бяха имали време за някакъв по-дълъг разговор. Той очакваше с нетърпение следващата им среща, когато ще навлезе в нещата, както би се изразил, в дълбочина.

Мислеше си как Линда Гилпин далеч превъзхожда всички бедни създания от женски пол, в които през последните няколко години погрешно се беше смятал за влюбен. И благодареше на своя ангел-хранител, че чудесно си е свършил работата, като не му е позволил да се обвърже сериозно с някоя от тях. Точно тогава се върна Гали.

Изглеждаше развеселен.

— Странно съвпадение — каза той. — Говорехме за Дънстъбъл. Беше брат ми Кларънс. И той също говореше за него. Изглежда, че в Бландингс се е развилнял дяволът. Сестра ми Кони се е довяла от Америка със своя приятелка, което само по себе си би било достатъчно да разтърси Кларънс из основи. И като капак Дънстъбъл пристига заедно с племенницата си с утрешния влак. Кони с приятелка вече е прекалено, а като прибавим и стария Дънстъбъл с племенница, букетът става извънредно миризлив — каза Гали. — Дали това не е твоята избраница, или има няколко?

Джон беше зашеметен от думите му. Той знаеше, че херцогът има само една роднина, която отговаря на това описание. Каза, че не разбира.

— Какво те озадачава?

— Линда не каза нищо за това, че отива в Бландингс.

— И кога беше това?

— В таксито, когато я помолих да се омъжи за мен.

— Тогава сигурно не е знаела. Дънстъбъл трябва да й го е сервирал, когато се е прибрала.

— Но ние трябваше да обядваме заедно утре.

— Нямате ли уговорка да се видите по-рано? Една цяла загубена сутрин?

— Трябва да съм в съда до обяд. Някакъв проклет случай с катастрофирал мотоциклетист.

— О? Е, съжалявам, но се страхувам, че обядът ти е провален. А и аз тръгвам утре. Когато брат ти те вика на помощ, не можеш да го пренебрегнеш. Заминавам за Замъка Бландингс със сутрешния влак.

За да отиде от Лондон до Маркет Бландингс, спирката за Замъка Бландингс, пътникът трябва да тръгне от Падингтън. Така че на следващата сутрин Гали пушеше цигара на платформата пред купето си, чакаше влакът му в 11.18 да потегли и се оглеждаше наоколо с одобрението, което винаги беше изпитвал специално към тази гара. Той харесваше нейното изтънчено спокойствие, така различно от данданията на такива гари като Ливърпул Стрийт и Ватерло. Портиерите вършеха задълженията си сдържано, като младши министри в Кабинета. Пазачите, когато се наложеше да свирят, се стараеха да не прекарват целия поет от дробовете им лондонски въздух през отвора на работния си инструмент. И даже ако имаше случайно някой кокершпаньол на път за дома в Устършир или Шропшир, то той отлагаше лаенето за по-удобно време, досещайки се инстинктивно, че да повишиш глас в тази обстановка, би било израз на крайно лошо възпитание.

Но Галахад много скоро разбра, че и тази благоустроена райска градина не е изключение от божественото правило, важащо за всички приятни местности с подобно предназначение, с течение на времето да завъждат змии. Точно в този момент една от тях се движеше по платформата. Това беше едър, як мъж с провиснали като на морж мустаци и с пакет, увит в кафява хартия подмишница. Той помиташе като мухи малките групички възпитани хора, явно свикнал с обществото на ловджийски хрътки и жени в мъжки костюми, които приличат на коне. Като го видя, Гали се гмурна бързо в купето и се опита да се спотаи зад сутрешния вестник.

Напразно усилие. Не можеше така лесно да се избегне Аларик, херцогът на Дънстъбъл.