П. Удхаус - Пеликан в Бландингс

— Помислих си, че си ти, Трийпуд — каза херцогът, намествайки се. — Трябва да са минали две години, откак не сме се виждали.

— Две чудесни години.

— Ъ-ъ?

— Казвах колко е чудесно да те видя отново.

— А-а.

— Кларънс ми каза, че у вас имало пожар.

— Да. Жиците са се стопили.

— Значи идваш в Бландингс?

— Никога не съм понасял Лондон.

— Лош ли беше пожарът?

— Всичко се размириса. Затова се ометох.

— И Кони се притече на помощ на безпризорното дете?

— Ъ-ъ?

— И те покани в Бландингс?

Херцогът изпръхтя кратко. Като че ли гордостта му беше засегната.

— За бога, тя не ме покани. Обадих се снощи и казах, че пристигам.

— Разбирам.

— Изненадах се, че е там. Очаквах Емсуърт да вдигне слушалката. Защо е напуснала Америка, знаеш ли?

— Нямам представа.

— Някаква прищявка, предполагам. След някоя и друга седмица ще й дойде друга и ще се втурне обратно. Всички жени са чалнати. Никога не знаеш какво ще им се прииска на следващия ден. Теб какво те води в Бландингс?

— Кларънс се нуждаеше от компанията ми.

— Защо?

— Кой би могъл да каже? Някаква прищявка, не мислиш ли?

— Би могло. Той все така ли клечи до тая негова свиня?

— Доста време прекарва с нея, струва ми се.

— Прекалено е дебела тая свиня.

— Кларънс не мисли така.

— Не, защото е чалнат като Кони. Даже и по-чалнат. Факт е, че днес целият свят е чалнат. Погледни Кони — юрна се да се жени в Америка за мъж с като глава луковица. Погледни племенниците ми — и двамата се ожениха за момичета, на които нямаше да позволя и да подсвирнат, ако можех да ги спра. А погледни и племенницата ми. Прибира се в хотела снощи, кикоти се и си свирука, а не иска да ми каже защо. Абсолютно чалната.

Гали можеше да хвърли светлина върху мистерията със свирукащата племенница, но си помисли, че ако тя самата е запазила мълчание, не е негова работа да говори. Така че остави клеймото на душевна неуравновесеност да тегне върху й.

— И къде е тая твоя неуравновесена племенница? Кларънс каза, че идвала с теб. Не е болна, надявам се?

— Не, добре е, като изключим цялото това кикотене и свирукане. Трябваше да се яви сутринта в съда, свидетел е по някакво дело, което се гледа днес. Ще дойде по-късно. Разбираш ли от картини? — уморен от темата за племенници, херцогът я прекъсна с обичайната си рязкост.

— Не много. Чух, че си купил една.

— Кой ти каза?

— Достоверен източник.

— Добре де, вярно е. Наричат я „Полегналата гола“. Е, знаеш ги тия неща. Момиче без дрехи лежи на бряг, покрит с мъх. От някакъв французин. Купих я от една художествена галерия.

— Предполагам, казали са ти, че това е паметник на човешкия стремеж към непостижимото, произведение на Гений, натопил четката си в безсмъртието.

— Ъ-ъ?

— Остави това. Мисля си само, че точно така говорят обикновено в галериите, когато влезе някой абдал.

Мустаците на херцога щръкнаха и той зае обидена поза.

— Мислиш, че съм абдал, така ли? Е, грешиш. Много добре знаех какво правя. Знаеш ли защо купих тая полегнала гола? Познаваш ли един, дето се казва Траут? Уилбърт Д. Траут?

— Не съм имал удоволствието. И какво за него?

— Американец е. Това, което янките наричат плейбой. Сега е в Лондон и се засякохме в клуба. Пускат го с карта за гостенин. Заприказвахме се и той ми каза колко обичал жена си. Беше се натряскал, естествено.

— Какво те кара да мислиш така?

— Е, кой би казал на някого, че обича жена си, ако не е натряскан.

— Би могъл, ако другият има твоя чар.

— Вярно. Има нещо такова.

— Имаш много предразполагащ вид. Внушаваш доверие.

— Сигурно е така. Да, разбирам какво искаш да кажеш. Както и да е, ставаше дума, че обичал жена си. Била му третата. Или май четвъртата. Няма значение, това не е важно. Въпросът е, че тя наскоро се развела с него, но той още я обичал. Каза, че е хлътнал до уши по нея, и тоя израз ми се стори малко странен, но точно това каза. Ронеше сълзи в чашата си, докато говореше. Това също ми се видя странно, защото Траут е едър юначага, за когото човек би си помислил, че стои над тези неща. Каза ми, че бил голям футболист навремето, играл за Харвард или Йейл, или някое от тия места. Червенокос, със счупен нос, вероятно от футбола, или пък от някоя от жените му. Наследил милиони от баща си, който бил голям бизнесмен някъде в Калифорния.

Гали се размърда неспокойно. Той беше по-добър разказвач, отколкото слушател и сега му се струваше, че спътникът му има още много време, докато стигне до същността на въпроса, при условие, че изобщо има такава.