П. Удхаус - Пеликан в Бландингс

— Парите винаги са полезни.

— Но не си струва да се трепеш за повече, ако вече си взел своя дял. Гади ми се от Дънстъбъл. Започвам да изпитвам съмнения относно тая твоя стъпка, Джони. Чудя се дали е било умно от твоя страна.

Джон му напомни един факт, който кръстникът му изглежда беше забравил, че не смята да се жени за Дънстъбъл, а само за една негова роднина и Гали се съгласи, че тука е прав. И все пак, като си помисли човек, не беше приятно, че Джони ще преживее дните си, като нарича херцога чичо Аларик, а Джон отвърна, че любовта ще му помогне да посрещне дори и тази перспектива с нужната твърдост.

— Не че смятам да го виждам толкова често, та да го наричам някак си.

— Ще го видиш на сватбата.

— Тогава ще бъда в нещо като транс и няма да го забележа.

— Вярно — съгласи се Гали. — Младоженците рядко са в състояние да огледат спокойно заобикалящата ги среда, когато събитията напреднат. Добре си спомням баща ти, когато енорийският свещеник го подложи на разпит. Бял като платно и треперещ като мокра кокошка. Бях му шафер и съм сигурен, че ако ме нямаше там да го сграбча за фрака, щеше да избяга като заек.

— Аз не бих могъл да направя такова нещо. Че ще треперя, ще треперя, но ще стоя мирно.

— Надявам се, защото нищо не вгорчава така една сватбена церемония, както внезапното изчезване на младоженеца сред облаци от прах. Разкажи ми за това твое момиче.

— Не ме изкушавай. Мога да продължа с часове.

— Хубава, така ли?

— Съвсем точно описание.

— Висока? Дребна?

— Точно колкото трябва.

— Тънка? Стройна?

— Да.

— Очи?

— Сини.

— Коса?

— Кафява. Малко нещо кестенява. Тъмно руса.

— Кое от тях?

— Добре де, кестенява, мътните те взели.

— Няма нужда да се гневиш. Естествено е да се интересувам. Познавам те от ей-такъв.

— Предполагам, че си ме друсал на коленете си, когато съм бил бебе?

— Не бих го направил за нищо на света. Беше отвратително бебе. Приличаше на сварено яйце. Както и да е, от това, което ми казваш, излиза, че тя си струва. Имаш благословията на кръстника си, ако изобщо те интересува. Къде ще ходите на сватбено пътешествие?

— Мислехме за Ямайка.

— Скъпо място.

— И аз така съм чувал.

— Което ме навежда на един въпрос, който трябва да обсъдим. Твоите финанси. Знам, че вършиш добра работа в съда, но ще стигне ли това за сватба?

— Що се отнася до парите, аз съм добре. Имам си малко скътани. Знаеш ли салона Бендър?

— Увеселителен салон?

— Не, галерия. Картинна галерия.

— Никога не съм я чувал.

— На Бонд Стрийт. Не е от големите, но става. Аз съм нещо като финансов съдружник. Джо Бендър я поддържа изцяло. Познавам го от Оксфорд. Та Джо наследи галерията от баща си. Той имаше нужда от по-голям капитал, а аз тъкмо бях получил малко от една моя леля, така че ги вложих там.

— Всичко, което си имал?

— Повечето.

— Прибързана стъпка.

— Ни най-малко прибързана. Джо, въпреки роговите си очила и малко жабешкия си изглед, е самата предприемчивост. Пипето му сече като бръснач. Ще натрупаме състояние.

— Кой го казва?

— Видях го в кристалната топка. Джо тъкмо подготвя голям удар. Чувал ли си за Робишо?

— Не.

— Френски художник. Един от Барбизонската школа 3 3 Група художници, средата на XIX в., пресъздавали са природата и селския живот — бел.пр. .

— И какво за него?

— Изведнъж започна да става модерен. Винаги става така с тези стари френски художници, така казва Джо. Живуркат си тихичко и едва успяват да свържат двата края, после хвърлят топа и внезапно пред тях се разкрива хоризонтът. Имаше времена, когато можеше да си купиш Реноар за няколко франка, а виж го сега. Ако днес искаш Реноар, ще трябва да продадеш семейните бижута. Същото ще стане и с тоя тип, Робишо. Преди година-две никой нямаше и да го погледне, но сега е сензация и това, което исках да ти кажа е, че Джо продаде един Робишо оня ден за огромна сума. Направо паднах от коня. Не бих могъл да си представя, че е възможно.

— Всичко е възможно в тоя свят, пълен с кукундели. И кой е бил тоя купувач с мукавена глава?

— Пазех това за края като голямата изненада. Не друг, а самият ми бъдещ чичо.

Гали изпръхтя недоверчиво.

— Дънстъбъл?

— Да, чичо Аларик.

— Не мога да повярвам.

— Защо не?

— Дънстъбъл не е купил една картина в живота си. По би му прилягала хумористична картичка от някой курорт.

— Може да я е объркал с хумористична картичка. Както и да е, купил я е. Питай Джо, ако не вярваш.