П. Удхаус - Пеликан в Бландингс

— Детска игра за някого, който години наред се е изплъзвал на Кони.

— Бийч каза, че вчера е заминал за Лондон.

— Но може би ще се върне.

— Страхувам се, че е така.

— Всъщност няма да се изненадам, ако този, който идва насам, не е той. Не, не там, в другата посока, малко по-наляво от тебе.

— Да, това е мистър… мистър… мистър…

— Наричай го X — каза Гали.

Хауърд Чесни беше строен младеж, среден на ръст, пол чертано изтупан, костюмът му от каша си го биваше, а шапката му беше толкова добра, колкото и тази, на която лейди Констанс се беше възхищавала предишната вечер. Единствената критика, която един максималист можеше да му отправи, е че очите му бяха малко по-хитри от нормалното и малко по-приближени.

Като знаеше в какво неудобно положение ще изпадне лорд Емсуърт, ако трябва да го представя на човек, чието име е забравил, Гали пое инициативата да започне разговора.

— Добър ден — започна той. — Аз съм братът на лорд Емсуърт. Казвам се Трийпуд. Както разбирам, сте приятел на племенника ми Фреди. Как е той?

— О, чудесно.

— Продава ли много кучешки бисквити?

— О, да.

— Чудесно. Само това да се чува. Брат ми казва какъв купон е било в Бландингс последните няколко дни.

Хауърд Чесни не би определил точно така отношенията си с лорд Емсуърт, но го остави без коментар и похвали Замъка Бландингс и безбройните атракции, които предлага. Каза още и добри думи за красотите на Шропширската околност. Вървял пеша до гарата вчера и сега бил готов да се върне по същия начин.

— Ето това — одобри Гали, — наистина ще задоволи всички страни, защото с Кларънс и мен, и сестра ми Кони, и херцога… онова там е сестра ми, а огромният тюфлек до нея е херцогът на Дънстъбъл… ще станем на сардини, ако се покатерим всички на колата. Херцогът заема доста място, а Кларънс има навика да си протяга краката като пипала на октопод. Ще направите много по-добре, ако тръгнете пеша по пътя и си попеете цигански романси. Колко прав си бил, Кларънс — каза Гали, след като Хауърд се отдалечи, — че не си инвестирал в петрола на нашия млад приятел. Не че имам нещо против него заради приближените му очи някои от най-добрите ми приятели също имат приближени очи… но ако някога съм виждал мошеник, а в моя дълъг живот съм ги срещал с дузини, то той е точно такъв. Откъде, за бога, мислиш, че го е изровил Фреди?

В това време Бийч отпиваше в килера от вечерната си дажба портвайн и ако го видеше, човек би си казал — ето ти един иконом със спокойна душа и чело, необезпокоявано от мисли.

Този човек би бил в голяма грешка. Душата му не беше спокойна. Бихме отишли може би твърде далече, ако кажем, че лешояди раздират просторната му гръд, но той определено съвсем не беше безгрижен. Чувствителен към атмосферата, икономът намираше тази, която цареше в момента в Бландингс, твърде изнервяща. Струваше му се, че със завръщането на лейди Констанс, върху дома, който той обичаше, е паднала черна сянка. Не беше пропуснал да забележи реакцията на господаря си при съобщението за нейното пристигане и предвиждаше трудни времена занапред. Ако можеше само, мислеше си той, мистър Галахад да е тук и да предложи помощ и облекчение за изтерзания му работодател… Докато се занимаваше усърдно с оформянето на тази мисъл в главата си, вратата се отвори и влезе Гали.

Ако кажем, че Бийч скочи от стола си, би било преувеличение. Мъже с неговата конструкция не скачат от столовете си. Истината е, че той се надигна бавно като хипопотам, изплуващ бавно от водата. Чувствата в гърдите му бяха като на обсаден гарнизон при пристигането на американската морска пехота.

— Мистър Галахад!

— Защо не? Някой трябва да бъде. Бийч, ти виждаш пред себе си един бизон, поел към вира с провиснал език.

— След малко ще донеса чая в гостната, мистър Галахад.

— Чаят не е достатъчно добър за мен. Искам портвайн. И при всички случаи не бих отишъл в гостната. Там ще е пълно с разни утайки на обществото. Всъщност една от причините да дойда при теб в килера, е да обсъдим тези утайки и да получа мнението ти за тях.

Бийч сви устни, докато вадеше втора чаша и се готвеше да бъде домакин. Виждаше, че гостът му е готов да откровеничи с персонала на замъка и знаеше, че трябва да се противопостави. Но макар че устните му бяха свити, очите му блестяха. Като иконом той не одобряваше навика на мистър Галахад да клюкарства с домашните служители, но като човек просто го обожаваше.

— Да започнем с тоя тип Чесни, какво мислиш за него? — попита Гали.