П. Удхаус - Пълнолуние в Бландингс

— Ей ти, горе ръцете! — ревна той, като пристъпи към действие от сигурно разстояние. Имаше намерение да каже „Ей ти, бандитино ниеден“, но в напрежението думите не му дойдоха на езика.

— Аш хо хаах — рече Едуин Пот твърде самодоволно и полковник Уедж, който си падаше малко нещо лингвист, разбра правилно кой е хванал злосторника и отдаде дължимото там, където беше редно.

— Чудесна работа, Пот — каза той. — А сега, Пот, дръпни се настрани. Ще го отведа в къщата.

Макар че предвиждаше такова стечение на обстоятелствата, Бил не можа да сдържи един горестен вик.

— Тишина! — ревна полковник Уедж като на парад. — Надясс-но, ходом марш, и да не си пробвал някоя от твоите шегички. Този револвер е зареден.

И с властен жест посочи на Бил да тръгва, а Бил, разбирайки, че всяка негова проява на нежелание ще бъде класифицирана от яростния му критик като шегичка, се подчини. Полковник Уедж го последва с насочен револвер, а Едуин Пот, в качеството си на главен свидетел на обвинението, оформи задните редици. Шествието зави зад ъгъла на къщата и се насочи към терасата. Там стоеше Почитаемият Галахад, потънал в дълбок размисъл. Когато наближиха, той вдигна глава, явно усетил присъствието на Едуин Пот, от чиято посока подухваше лек ветрец. При вида на Бил, револвера, полковника и свинаря, на лицето му се изписа удивление. И без друго тъкмо се чудеше какво е станало с младия му приятел, но едва ли бе предполагал, че може да бъде точно това.

— За бога, Бил! — възкликна той, намествайки здраво монокъла на окото си. — Каква е цялата тая работа?

На свой ред полковник Уедж беше удивен. Не знаеше, че крадците се движат в такива влиятелни кръгове.

— Бил? Познаваш ли тоя ужасен тип?

— Дали го познавам? Нали съм го друсал толкова пъти на коленете си.

— Не би могъл — възрази полковникът, оглеждайки изпитателно солидната снага на Бил. — Той не може да ти се побере на коленете.

— Когато беше бебе — обясни Гали.

— А, когато бил бебе? Искаш да кажеш, че си го познавал, когато е бил бебе?

— Много добре.

— И какво бебе беше?

— Очарователно.

— Е, значи доста се е променил оттогава — поклати глава полковник Уедж, разкривайки новината с тъжен глас. — Станал е най-противен вредител. Обира къщите в шест часа през деня.

— Аш хо хаах — поясни Едуин Пот.

— Пот го хвана — преведе полковникът. — Спускал се по една водосточна тръба.

Бил реши, че това е моментът да се намеси.

— Исках да се срещна с Пру, Гали. Видях я на един балкон и намерих стълба.

— Много добре — одобри Гали. — Поговорихте ли си.

— Нея я нямаше. Но беше оставила едно писмо за мен. Всичко е наред, Гали. Още ме обича.

— И на мен така каза, когато си говорихме. Е, това е чудесно.

На полковник Уедж му просветна.

— Мили боже! Да не би това да е оня, за когото ми казваше Хърмион.

— Да, това е любимият на Пру.

— Да му се не види! Взех го за крадец. Съжалявам.

— Няма защо — отвърна Бил.

— Май сте ме помислили за грубиян.

— Не, не. Всичко е наред.

Полковник Уедж се почувства в затруднение. Тъй като беше романтична душа, разказът на жена му за оплетената любовна история на племенницата Прудънс породи у него тайна симпатия към младия й избраник. Трябва да му е било доста неприятно на младежа, помисли си той, да му отмъкнат булката точно в деня на сватбата и да я затворят под ключ. Той самият би се почувствал зле на негово място. Освен това беше почитател на храбростта у младото поколение от мъжки пол и напористата тактика на Бил по въпроса със стълбите и водосточните тръби му допадаше. От друга страна, беше верен съпруг и знаеше, че жена му питае дълбоко неодобрение към младежа. Неведнъж му беше говорила с думи, които не оставят място за съмнение.

— Знаеш ли, Гали — рече той накрая. — Аз ще тръгвам. Не искам да се набърквам в тая история. Нали ме разбираш?

Почитаемият Галахад го разбираше и прецени действието му като мъдро.

— Да, няма нужда да оставаш, Егбърт. Хайде, бягай. И — добави той, сочейки Едуин Пот, който се беше оттеглил почтително назад, — вземи тоя смрадльо със себе си. Искам да поговоря с Бил насаме.

Полковник Уедж тръгна с широка крачка, следван от Едуин Пот, а лицето на Гали прие тъжен вид.

— Бил — започна той. — Съжалявам, но трябва да ти кажа, че се случи нещо много неприятно. О, по дяволите — спря той, като видя, че се канят да ги прекъснат.

На терасата се беше появил Типтън Плимсол.

— Някой идва — поясни Гали, сочейки с пръст.