П. Удхаус - Горе главата, Джийвс

Фактически всичко това влезе от едното и излезе от другото, без да остави следи в междутиквието.

— За какво разкритие става дума?

— Това се случи малко след обяда, сър. Госпожица Бинг ме осведоми, че е решила да се обърне към сър Уоткин и да отправи последен апел към неговата по-добра същност. Както ви е известно, тя от самото начало взе твърде присърце въпроса със статуетката. Затова преценила, че ако се обърне към сър Уоткин с достатъчно жар, съществува вероятност да постигне нещо конструктивно. За нейно огромно изумление, едва отворила уста, и сър Уоткин, кискайки се от сърце, я попитал дали умее да пази тайна. После разкрил, че историята, която разказал на господин Травърс, не била правдива и че в действителност е заплатил на майор Планк хиляда лири за предмета.

Отне ми близо минута, за да вникна.

— Хиляда лири?

— Да, сър.

— А не петачка?

— Не, сър.

— Искаш да кажеш, че е излъгал чичо Том?

— Да, сър.

— Защо, по дяволите?

Очаквах да каже, че хабер си няма, но нищо подобно.

— Мисля, че мотивът на сър Уоткин е бил очевиден, сър.

— Не и за мен.

— Постъпил е така от желание да подразни господин Травърс. Господин Травърс е колекционер, а за колекционера няма нищо по-мъчително от това да научат, че някой съперник е придобил за няколко пенита предмет с голяма ценност.

Това вече ми влезе в главата. Схванах мисълта му. Откритието, че татко Басет е придобил нещо, струващо хиляда лири, кажи-речи за една усмивка, сто на сто е покачило киселинното съдържание в стомаха на чичо Том. Стифи го описа като гърчеща се тел за разбиване на яйца и аз го вярвах безпрекословно. Завалията направо се е гърчел в неописуеми мъки.

— Ти улучи. Джийвс. Напълно в стила на татко Басет. Нищо не би му доставило по-голямо удоволствие от това да изпорти деня и да вкисне живота на чичо Том. Какъв човек, Джийвс!

— Да, сър.

— Би ли желал да притежаваш ум като неговия?

— Не, сър.

— Нито пък аз. Това показва, че съдийството изсмуква моралната подплата. Помня как си мислех, докато седях пред него на подсъдимата скамейка, че очите му играят и че не бих му доверил и вчерашния си вестник. Всички съдии са такива.

— Може да има изключения, сър.

— Едва ли. Изкривени съзнания. Значи моята мисия е била… каква, Джийвс?

— Ялова, сър.

— Ялова? Не ми допада звученето, но ти знаеш по-добре. Жалко, че току-що донесените от теб новини не изплуваха на повърхността, преди да се представя пред Планк. Щеше да ми бъде спестено едно пренеприятно преживяване.

— В състояние съм да вникна в нервното напрежение, което сте преживели, сър. Съжалявам, задето не успях да пристигна по-рано.

— Как изобщо пристигна? Това ме озадачава. Не може да си дошъл пеша.

— Не, сър. Заех колата на госпожица Бинг. Оставих я малко по-надолу на пътя и продължих до къщата пеша. Когато чух гласове, приближих се до френския прозорец и се заслушах, като по този начин успях да се намеся в решителния момент.

— Много си находчив.

— Благодаря ви, сър.

— Бих искал да изразя по някакъв начин признателността си. И като казвам признателност, имам предвид от все душичка и сърце.

— Няма защо, сър. За мен беше удоволствие.

— Ако не беше ти, Планк щеше да ме натика за нула време в местния дранголник. Между другото, кой е той? Добих впечатлението, че е бил пътешественик.

— Да, сър.

— Много известен, предполагам.

— Извънредно, сър. Неотдавна се е завърнал от експедиция във вътрешността на Бразилия. Наследил къщата, където се е установил сега, от починал кръстник. Отглежда кокер шпаньоли, страда малко от малария и се храни само със соев хляб.

— Изглежда си го проучил доста добре.

— Разпитах в пощата, сър. Личността зад гишето беше крайно разговорлива. Научих също, че майор Планк е запален по ръгби футбола и се надява да направи Хокли непобедим на игрището.

— И на мен това ми каза. Ти не си център нападател, нали, Джийвс?

— Не, сър. В действителност не знам какво означава терминът.

— Нито пък аз, освен че е нещо, което един отбор трябва да притежава, ако се надява да победи противника. Мисля, че Планк го е търсил навред, но засега, както би казал ти, ялово. Доста тъжно, като си помислиш. При толкова пари, кокер шпаньоли и соев хляб да си няма център нападател. Но такъв е животът.

— Наистина, сър.

Аз се плъзнах зад кормилото и му казах да скача вътре.

— Впрочем забравих. Ти си с колата на Стифи. Тогава аз ще потеглям. Колкото по-скоро й върна тази статуетка, толкова по-добре.