П. Удхаус - Горе главата, Джийвс

— О, значи това било! — каза той и дори татко Басет не би могъл да го каже по-неприятно. — Загрях ти номера. Срещал съм такива като теб по целия свят. Няма да получиш никакви пет лири, мой човек. Остани, където си, и да не си мръднал. Ще повикам полицията.

— Няма да е необходимо, сър — каза един изпълнен с уважение глас и Джийвс влезе през френския прозорец.

Неговата поява предизвика у мен внезапно оцъкля не и струва ми се, стреснато изкрякване. Последният човек, когото бих очаквал да съзра. И как се беше озовал тук, акълът ми не стигаше. Понякога имах чувството, че се материализира като индийски факир, дето се стопява във въздуха в Бомбай и след пет минути цъфва в Калкута.

Нито пък разбрах как бе отгатнал, че младият господар е загазил и се нуждае спешно от помощта му, освен ако всичко не се дължеше на онова, което, ако не се лъжа, се нарича телепатия. Но така или иначе, той бе тук с изпъкналата си отзад глава (поради изобилие на сиво вещество) и с онова изражение на кротка интелигентност върху лицето, което се получава от консумацията на много риба, и аз се зарадвах на присъствието му. Знаех от опит колко го бива да измъква накиснатите от калта, а в този момент делата на Устър тънеха в най-лепкавата и неблагоуханна кал, в която някога са били сритвани.

— С майор Планк ли имам честта да говоря? — попита той.

Планк се звереше не по-зле от мен.

— Кой, по дяволите, сте вие?

— Главен инспектор Уидърспун, сър, от Скотланд Ярд. Пари ли се опитваше да ви измъкне този човек?

— Тъкмо го правеше.

— Както и предполагах. Ние от доста време го държим под око, но досега не сме успели да го заловим на местопрестъплението.

— Известен мошеник значи?

— Точно така, сър. Той е мошеник от съществена величина в подземния свят. Обикаля къщите и измъква пари от собствениците им под прикритието на някоя правдоподобна история.

— Прави нещо повече. Задига ценни предмети от хората и се опитва да ги продава. Погледнете статуетката в ръцете му. Продадох я на сър Уоткин Басет, който живее в Тотли-на-платото, а този тук има наглостта да дойде и да се опитва да ми я препродаде за пет лири.

— Наистина ли, сър? С ваше разрешение ще конфискувам предмета.

— Ще ви трябва за доказателство?

— Точно така, сър. Сега ще отведа престъпника в Тотли Тауърс и ще го изправя пред сър Уоткин.

— Да, направете го. Така му се пада. Не бях виждал по-престъпна мутра през живота си. Заподозрях от самото начало, че е търсен от полицията. Значи от доста време го държите под око?

— Да, сър. При нас в Скотланд Ярд е известен като Джо Тиролеца, защото винаги носи тиролска шапка.

— Той и сега е с нея.

— Крачка не прави, без да си я сложи.

— Толкова ли не му минава през ума да се дегизира по някакъв начин?

— Прав сте, сър, но е трудно да се проследи мисловният процес на престъпния елемент.

— Тогава значи не е необходимо да се обаждам на местната полиция?

— Не, сър. Аз ще го задържа.

— Не бихте ли ми позволили първо да го чокна по главата със зулу боздуган?

— Не е необходимо, сър.

— Може да е по-безопасно.

— Не, сър, сигурен съм, че ще ме последва безропотно.

— Е, както кажете — въздъхна разочаровано Планк. — Но не го оставяйте да избяга.

— Ще бъда много предпазлив, сър.

— Тикнете го в тъмница с влажни стени и се погрижете плъховете хубавичко да го оглозгат.

— Много добре, сър.

След всички приказки за връщане на топки и център нападатели плюс напрежението от внезапното цъфване на лични камериери и принудата да слушам разюздани слова за зулу боздугани, Устъровото кратуние не беше в най-добрата си форма, поради което двамата с Джийвс мълчахме като пукали, докато не стигнахме до моята кола, паркирана пред портата.

— Главен инспектор кой? — попитах аз, възвръщайки си дар-слово при достигането на целта ни.

— Уидърспун, сър.

— Защо именно Уидърспун? От друга страна — добавих аз, защото обичам да разглеждам нещата от всичките им страни, — защо пък не? Така или иначе, това няма кръвна връзка със същината и може да се отложи за по-късно обсъждане. Истинският въпрос, който плаче за незабавен отговор, е как, за Бога, се озова тук?

— Предвиждах, че пристигането ми може да предизвика у вас известно недоумение, сър. Последвах ви незабавно, щом научих за разкритието, направено от сър Уоткин пред госпожица Бинг, тъй като предположих, че разговорът ви с майор Планк може да ви постави в притеснително положение и се надявах да успея да ви пресрещна, преди да установите контакт с него.