П. Удхаус - Скрито-покрито

Неговите сътрапезнички — прислужницата Роза и готвачката госпожа Еванс — го поздравиха с уважението, дължимо на човек с неговото положение и способности. Старшина Фланъри беше омразен на всички пациенти в „Стройни и здрави“ (например адмирал Джеймс Ръгби-Ръд няколко пъти беше изразил желание жив да го одере), но в помещението за прислугата винаги го посрещаха най-сърдечно. Роза обожаваше мустаците му, а госпожа Еванс го смяташе за приятен събеседник.

И днес великолепните му мустаци си бяха на мястото, но той не обелваше нито дума. Беше му обичай още преди да отдаде дължимото на пържените яйца, да подхване разговор с остроумна забележка за метеорологичните условия или с описание на съня си, но тази сутрин закусваше мълчаливо, ако не се броят звуците, които издаваше по време на храненето.

— Защо сте толкова умислен господин Фланъри? — озадачено попита готвачката.

Старшината се сепна и осъзна, че е проявил неучтивост към дамите.

— Мислех си, госпожо — подхвана и набоде на вилицата си парче бекон, — колко несправедлив е животът.

— Тъй си е — съгласи се готвачката.

— А-ха! — обади се и прислужницата Роза, която още беше почти дете и не биваше да се намесва в разговора на по-възрастните.

— Сетих се за лудия пациент в таванската стая — продължи Фланъри, преглътна залъка си и набучи ново парче бекон. — Като си мисля за него, с извинение на масата, кръв ми капе от сърцето. Безсъмнено този младеж са го очаквали блестяща кариера и щастлив живот. Произхожда от добро семейство, получил е добро образование. А после се е отдал на порочни навици, които са го докарали до затвор, тъй да се каже.

— Има ли опасност да избяга? — попита Роза. Предишната вечер с готвачката надълго и нашироко бяха обсъждали тази възможност и двете бяха доста изплашени.

Старшината повдигна вежди:

— Първо, няма начин да излезе от стаята си. А дори да успее, аз ще го обезвредя. Няма от какво да се страхувате.

— Право да ви кажа, чувствам се спокойна, като знам, че бдите над нас, господин Фланъри — усмихна се готвачката.

— Почти същото каза вчера младата госпожица, която доведе брат си — самодоволно заяви той. — Рече ми: „Старшина, чувствам се по-спокойна, след като се запознах с вас. Сигурна съм, че сте незаменими в критични моменти, старшина“. — Въздъхна и продължи: — Като се замислих за нея, много се натъжих и си рекох, че животът е несправедлив. Как е възможно това красиво младо създание да се измъчва заради един нехранимайко…

— Не беше чак толкова красива — прекъсна го Роза.

Думите й бяха последвани от зловещото мълчание, което надвисва в помещението за персонала, ако случайно някой прислужник се осмели да противоречи на иконома.

Очите на старшината едва не изскочиха от орбитите си. Той отпи от кафето си и я скастри:

— Не дрънкай врели-некипели!

— Едно момиче има право да говори, нали? Едно момиче може да изкаже мнение, нали?

— Разбира се, че има право да говори и безсъмнено може да изкаже мнение — отвърна Фланъри, после строго добави: — Но не бива да дрънка глупости. Младата дама беше най-красивата жена, която съм виждал. Очите й бяха като… — Той замълча, търсейки най-подходящото сравнение, сетне разпалено продължи: — Бяха като звезди… — Обърна се към готвачката и добави: — Госпожо Еванс, когато приготвите закуската на специалния пациент, изпратете някого да я донесе в градината, а пък аз ще се погрижа за него. Междувременно ще се скрия в храстите да изпуша една лула.

— Ама… тръгвате ли вече, господин Фланъри?

— Да, мадам.

— Не сте довършили закуската си.

— Изведнъж загубих апетит, госпожо. — Той засука мустак и излезе, като се престори, че не забелязва умолителния поглед на Роза. Знаеше, че дълбоко я е наранил, но смяташе, че ако от време на време не слагаш жените на място, ще ти се качат на главата. Роза беше симпатично девойче, ала симпатичните девойчета нямат право да говорят с пренебрежение за богините.

След оттеглянето му разговорът съвсем замря и госпожа Еванс подхвана монолог, посветен на съвременната девойка. Няма да се спираме подробно на него, тъй като мнението на възрастната дама съвпадаше с възгледите на представителите на нейното поколение, многократно изразявани в църковните проповеди и във вестникарските статии. Накратко казано, госпожа Еванс заяви, че не знае какво е прихванало съвременните девойки. Те говорят непочтително в присъствието на по-възрастни хора. Не проявяват необходимото уважение. Обичат да се самоизтъкват. Нарушават спокойствието на симпатичните мъже и ги карат да зарежат закуската си. Бог знае какво би казала майка й, ако на младини госпожа Еванс се беше държала като Роза…