П. Удхаус - Скрито-покрито

— Божичко, колко ми е зле! — промърмори.

Може би възклицанието бе съвсем естествено за човек в неговото положение, но то прибави няколко градуса по Целзий към настроението на събеседника му, което беше близо до точката на кипене. В продължение на няколко секунди Чимп, който едва овладяваше гнева си, бе неспособен на друга форма на изразяване освен пръхтене.

— Точно така — продължи Томас Молой. — Много ми е зле. Представяш ли си, Чимпи, да дойда чак до тук с велосипед! Да знаеш само как ме болят прасците, да не говорим за ходилата! А ако ми даваха по един долар за всяка синина, причинена от проклетите педали, вече щях да съм богат човек.

— Да не мислиш, че аз съм по-добре! — възкликна Чимп, който най-сетне си беше възвърнал дар слово.

— Точно така — замечтано продължи Соупи. — Навит съм дори на петдесет цента на синина. От глезените нагоре съм обринат със синини.

— Ако имаше моето главоболие…

— И моята глава ще се пръсне от болка — прекъсна го господин Молой. — По целия път слънцето ми напичаше темето. Имаше моменти, когато ми идваше да се откажа. Ако знаеш как се чувствам…

— Искаш ли да знаеш как се чувствам аз! — пискливо извика Туист и се разтрепери от самосъжаление. — Добре ме подреди скъпата ти съпруга! Хубав номер скрои на деловия си партньор! Да ми сложи в чашата някаква гадост, от която едва не пукнах! Така ли се постъпва със стар и верен приятел?

Томас Молой се замисли и призна:

— Госпожата е малко импулсивна.

— Не стига, че ме е оставила на произвола на съдбата, ами е пъхнала и лилия в ръката ми, като че вече съм мъртвец.

— Млада е и игрива — снизходително се усмихна господин Молой. — Момичетата си падат по шегите.

— Хубава шега, няма що! Слушай…

Соупи реши, че е време да обясни на приятеля си поуката от случилото се:

— Сам си си виновен, Чимпи. Не трябваше да си толкова алчен и да се мъчиш живи да ни одереш. Ако не беше настоявал да получиш шейсет и пет процента, нямаше да пострадаш. Съвсем естествено е на една млада жена с буйна кръв да й омръзне нахалството ти. А сега ще ти кажа защо съм дошъл. Да сложим кръст на миналото и да сключим нова сделка, но по-справедлива — по една трета от печалбата за теб, за мен и за госпожата. Ако си навит, ще ти съобщя една радостна вест. Толкова радостна, че ще зачуруликаш от щастие.

— Единственото, което ще ме зарадва, — заядливо отвърна Туист, — е да науча, че си паднал от проклетия велосипед и си гушнал букета.

— Защо си толкова жесток, Чимпи — огорчено промълви господин Молой.

Туист се поинтересува дали с оглед на случилото се трябва да разцелува Соупи. Соупи отговори, че не очаква чак такива нежности, но и не вижда причина да си разменят обидни думи. Докъде ще ги доведат обидите? До никъде.

— Ако имаше като моето главоболие — добави укорително, — щеше да разбереш какво е да седя и да слушам как един стар приятел ме прави на бъз и коприва.

— Как не те е срам да говориш за главоболие! Моето главоболие е сто пъти по-силно от твоето.

— Няма начин, Чимпи.

— Ако искаш да разбереш какво е истинско главоболие, изпий от онези капки, които обичаш да даваш на приятели…

— Остави това — прекъсна го Томас Молой, като мъдро се въздържа да влезе в спор. — Ще ти кажа защо съм дошъл. Приятелю мой, онзи Кармоди успя да ни преметне. От самото начало е знаел какви са намеренията ни.

— Какво?

— Да, сър. Съобщи ми го лично. Знаеш ли какво е направил? Взел е чантата от килера и е изпратил шофьора да я остави в багажното отделение на гарата.

— Какво?

— Да, сър.

— Брей! — възхитено възкликна господин Туист. — Хитър номер! Значи не си взел вещите, така ли?

— Точно така.

Чимп не беше очаквал, че щастието ще го осени през този ден или в близкото бъдеще, но след откровението на приятеля си изпита въодушевление, граничещо с екстаз. Засмя се от радост, но болка отново разцепи главата му и смехът му премина в приглушен стон. Когато кризата премина, той отмести длани от слепоочията си и злорадо заяви:

— Значи въпреки мръсните ви номера сме на един хал.

— Не всичко е загубено, но трябва да действаме мълниеносно.

— Какво предлагаш?

— Чакай да ти обясня. Шофьорът е оставил чантата на багаж, взел е квитанцията, и…

— И я е връчил на стария Кармоди. Не разбирам какво ни грее това.

— Грешиш, приятелю. Не я е дал на Кармоди, а на младия Карол.

Чимп моментално схвана важността на информацията. Втренчи се в Молой и попита:

— На Карол ли? На онзи, дето сме го заключили на тавана, тъй ли?