П. Удхаус - Скрито-покрито

Наруши я пак той. Говореше поучително, но очевидно беше разочарован:

— Чудя се как е възможно младеж, който има толкова красива сестра, да се понижи до скотско състояние, тъй да се каже. Едно е да си пийваш умерено, съвсем друго да се наливаш до козирката и да проявяваш изнасилие. Само да беше видял онез ми ти снимки на черен дроб на пияница, щеше овреме да се откажеш от чашката. Нямаше да пръснеш всичките си пари за алкохол — гневно добави той. — Ако не се беше отдал на страстта си, която аз наричам чисто и просто пиянство, сега джобът ти щеше да е пълен. — Фланъри печално въздъхна и мрачно обяви: — Чаят ти изстина.

— Не го искам.

— Тогава си отивам. Ако искаш нещо, позвъни. Никой не обръща внимание на звънеца.

Предпазливо слезе по стълбата, а щом стъпи на земята, укорително поклати глава и се отдалечи.

Джон го изпрати с поглед без капчица съжаление. Желанието му да разговаря с някого се беше изпарило. Искаше му се да остане сам и да се отдаде на размисъл, макар че заниманието в никакъв случай нямаше да бъде приятно. Като си помислеше за двуличието на семейство Молой, сякаш нож се забиваше в сърцето му. Само да го види този мошеник Томас Молой…

В същия момент желанието му се сбъдна. От прозореца се виждаше алеята към къщата. По странно стечение на обстоятелствата по тази алея се зададе самият господин Молой, яхнал велосипед.

Джон проточи шия и хвърли убийствен поглед на колоездача, който слезе от возилото, а то, сякаш нетърпеливо бе чакало тази възможност, побърза да го фрасне с педала си по глезена. Младежът беше прекалено далеч да чуе вика на страдалеца, но виждаше лицето му — беше червено като домат, покрито с прах и изкривено от болка.

Джон пристъпи към умивалника, взе каната и жадно отпи от нея.

Току-що разигралата се сцена го накара да се почувства малко по-добре.

Щом се погрижи за нуждите на пациента, старшина Фланъри побърза да отиде в кабинета на Туист, който той наричаше стая на дневалния, и да докладва на началника си. Стигна до местоназначението си само минути, след като последният дойде в съзнание. Тъкмо когато старшината подаваше на Джон чашата с чай, Чимп Туист беше отворил очи и с усилие се бе изправил на крака.

И той като Джон първо установи, че има главоболие. После се помъчи да разбере къде се намира. Постепенно съзнанието му започна да се прояснява — и той стигна до заключението, че е в Англия…, а след осмисляне на фактите — че се намира в кабинета си в санаториума „Стройни и здрави“ в Устършир. Изведнъж си спомни всичко, вкопчи се в ръба на масата, без да изпуска лилията, която бяха сложили в ръката му, и се отдаде на горчиви размишления относно лукавата госпожа Молой.

В този момент на вратата силно се почука и старшина Фланъри влезе в кабинета. Чимп още по-здраво се вкопчи в масата като човек, който е видял да подпалват фитила на бомба и очаква разрушителна експлозия. Фланъри се канеше да заговори, а доктор Туист знаеше как ще подейства на главоболието му гръмливият глас на исполина.

— Х-м-м! — прокашля се Фланъри, а Чимп прегракнало изстена, олюля се и се тръшна на най-близкия стол. Имаше усещането, че в главата му се е забил шрапнел. Разтрепери се и ужасено се втренчи в старшината.

— Брей! — провикна се помощникът му, който беше забелязал странните симптоми. — Зле изглеждаш, доктор Туист.

Чимп изпусна лилията — искаше и двете му ръце да са свободни. Притисна длани до слепоочията си и почувства леко облекчение.

— Знам каква е причината, сър — изкрещя загриженият Фланъри. — Оназ проклета настинка е взела, че е проникнала във вътрешностите ти. Жалко, че не ме послуша и не изпи една-две лъжички очистително от глухарче…

— Върви на… — изстена Чимп и шепнешком добави подходящото местоназначение.

Фланъри го изгледа така, сякаш началникът му беше непослушно хлапе.

— Няма смисъл да ме ругаеш, сър. Тук съм поради единствената причина, че си помислих, че ще поискаш да узнаеш за разговора ми с оня пациент в таванската стая и съм на мнение, сър, стига да го одобриш, че е най-добре да го държим под ключ още неизвестно време. Вярно, че той не се опита да ми приложи изнасилие, което безсъмнено се дължи на факта, че помежду ни имаше решетки, но през цялото време поведението му беше странно, да не кажа налудничаво, ето защо горещо препоръчвам до второ нареждане общуването с него да става през прозореца.