П. Удхаус - Скрито-покрито

Шофьорите не се смеят, но понякога се усмихват. Болт се усмихна. Случвало се бе велосипедът да ухапе и него.

В един и двайсет звъненето на телефона сепна Стьрджис, който дремеше в мишата си дупка, и провали плановете му за заслужена почивка след изморителната утрин, изпълнена със странни събития. Първо, след най-вълнуващата нощ в живота му из къщата обикаляше полицай, после американският джентълмен му каза, че господин Кармоди иска нещо за пиене, а последният отрече да е поръчвал да му занесат питие. След това самият американец пожела напитка, но се изпари, преди да му бъде поднесена. А най-загадъчна му се виждаше случката с килера. Господин Молой очевидно се беше отказал от майсторенето на къщичка за зайци в полза на разбиването на вратата на килера.

Стьрджис беше крайно озадачен и като повечето хора с установени навици, той мразеше да се озадачава.

Вдигна слушалката и чу звънлив глас:

— Ръдж Хол ли е? Търся господин Карол.

Той позна гласа:

— Госпожице Уайвърн, вие ли сте?

— Да. Стьрджис, да си виждал господин Карол? Трябваше да бъде у нас преди половин час.

— Видях го рано сутринта. Научих, че след закуска е взел колата и е заминал с госпожица Молой.

— Какво?

— Да, госпожице. Потеглили са доста отдавна.

Настъпи мълчание.

— С госпожица Молой казваш, тъй ли? — унило произнесе мелодичният глас.

— Да.

Отново се възцари тишина.

— Казал ли е кога ще се върне?

— Не, госпожице. Но доколкото разбрах, щял да се върне едва привечер.

Този път мълчанието бе доста продължително.

— Нима?

— Да, госпожице. Желаете ли да му предам някакво съобщение?

— Не, благодаря… Впрочем… Не, няма значение.

— Добре, госпожице.

Стьрджис се върна в скромната си стаичка. Пат затвори телефона и излезе в градината. Лицето й беше мрачно като буреносен облак.

По пътеката пълзеше охлюв. Тя не го настъпи, защото имаше добро сърце, но му хвърли поглед, който, ако беше попаднал върху Джон, за когото бе предназначен, щеше да го изпепели.

Стигна до градинската порта, облегна се на нея и мрачно впери поглед в пространството.

По време на разговора с доктор Туист Доли Молой беше предрекла, че след взетото сънотворно Джон ще се събуди със силно главоболие. Оказала се беше добър пророк.

Като всеки човек, който държи на добрата си физическа форма, той се въздържаше от употреба на алкохол. През студентските години в Оксфорд нарушаваше принципите си само за да ознаменува изключително важни събития — когато навърши двайсет и една, когато спечели състезанието по гребане и (най-забележителното от всички събития) когато с футболния отбор на университета извоюва най-забележителната победа на стадион „Туикнам“.

След всеки запой се събуждаше със замъглено съзнание, озовавайки се в свят, където властва непосилната болка. Обаче никога досега не беше изпитвал чувството, че главата му ще се разцепи.

Смътно осъзнаваше, че с него се е случило нещо необичайно, че е проснат на чуждо легло в непозната стая, ала беше неспособен да разсъждава трезво. Лежеше неподвижно, съсредоточавайки се върху трудното занимание да запази черепната си кутия непокътната.

След известно време много предпазливо стана от леглото и първото, което му направи впечатление, бе, че слънцето клони към заник и се е облещило точно срещу зарешетения прозорец. И въздухът, който съпровождаше слънчевите лъчи, беше прохладен и изпълнен с ухания, подсказващи приближаването на нощта.

Поети са възпявали този час на деня, ала за разлика от тях Джон не беше завладян от романтични чувства, само беше озадачен. Беше напуснал Ръдж Хол малко след единайсет, а сега беше късен следобед.

Застана до прозореца, чувстваше се като Рип ван Уинкъл (Герой на американския писател Уошингтьн Ървинг, който заспал и се събудил след дълги години. — Б. пр.). След малко нахлуващият отвън уханен въздух разхлади челото му и пооблекчи главоболието му дотолкова, че той започна да прави предположения, които го доведоха до истината за случилото се. Последният му спомен бе как Туист му подава чаша с питие, което навярно беше причината за всичките му неприятности. Беше проявил непредпазливост, която бе непростима за един любител на криминални романи, и се бе оставил да го упоят със сънотворно.

Чувстваше се като кръгъл глупак, но обстоятелствата го накараха набързо да забрави горчивите си мисли, поточно изтласкаха всички мисли от съзнанието му. Знаеше, че ако незабавно не утоли жаждата си, ще загине от самозапалване. Зърна каната, поставена на умивалника, залитайки се добра до нея и видя, че за щастие е пълна догоре. Следващите секунди посвети на проверката какво количество вода може да изпие на един дъх. Едва след това се огледа и трезво прецени обстановката.