П. Удхаус - Скрито-покрито

— Прави каквото искаш — едва чуто промълви Чимп.

— Не е важно какво искам аз — целомъдрено отговори старшината. — Важни са твоите желания и заповеди, а аз съм само служител, който е длъжен да се подчинява на нарежданията. И още нещо, сър. Както може би знаеш, младата дама отпътува с малката кола…

— Не ми споменавай за младата дама!

— Думата ми беше, господин Туист, че сигурно ще се изненадаш, като научиш, че по една или друга причина младата дама е размислила и е решила да продължи пътуването си с влак. Оставила е колата пред гарата и е наредила да я докарат обратно тук. Преди малко заварих отвън младия Джейкс, дето е син на началника на гарата. Натискаше клаксона като луд, келеша му с келеш, после заяви, че иска за услугата половин крона. По свое усмотрение му отвъртях един шамар и му дадох шест пенса. Разчитам да ми ги върнеш в удобно за теб време. Да закарам ли хубавата количка в гаража, сър?

Чимп закима. Беше готов да се съгласи с всичко, само и само да се освободи от присъствието на този човек.

— Чудя се защо госпожицата е оставила колата на гарата, сър — замислено избоботи Фланъри, при което полилеят се разлюля. — Може би тъкмо като е минавала от там, е разбрала, че пристига влак, и е решила да не се преуморява с шофиране чак до Лондон… мисля, че Лондон е целта на пътуването й.

Чимп беше на същото мнение. Представи си как Доли и Соупи се отдават на забавления в столицата, след като са скрили плячката от Ръдж Хол на място, което той никога, ама никога няма да узнае. Мисълта беше толкова мъчителна, че той изстена.

— Къде те хвана сега, сър? — загрижено попита Фланъри.

— А?

— Къде те хвана болка, сър? Имаш много измъчен вид. Ако питате мен, трябва веднага да си легнеш, и то с грейка на корема. Да, сложи я на коремната област, сър, може да разкара отровата. Една моя леля…

— Не ща и да чуя за леля ти!

— Добре, сър. Както желаеш.

— Друг път ще ми разкажеш за нея.

— По всяко удобно за теб време, сър — учтиво се съгласи Фланъри. — А сега отивам да прибера симпатичната количка в гаража.

Излезе от кабинета, а Чимп се отдаде на печални мисли. Всеки, който се възстановява след конска доза сънотворно, вижда нещата в черни краски, но дори Туист да бе в цветущо здраве, едва ли щеше да бъде оптимистично настроен. Накратко казано, и той като Джон копнееше, ако ще и за миг, да се срещне със Соупи Молой.

Тъкмо когато стигна до заключението, че ако има справедливост, тази среща ще се състои, на вратата се почука и прислужницата обяви:

— Дошъл е господин Молой, сър.

Чимп подскочи от изненада.

— Покани го! — изрече с глас, задавен от вълнение.

Дочуха се провлечени тежки стъпки и Соупи застана на прага.

Господин Молой поразително приличаше на атлет, който финишира след непосилно маратонско бягане. Косата му беше разрошена, от потта и праха по лицето му се стичаха кални вадички, краката му не бяха в синхрон с тялото, поради което изглеждаше, че той се движи едновременно в няколко посоки. Безпристрастният наблюдател неизбежно би съжалил тази развалина, която навремето е била добре сложен мъж.

Чимп обаче не беше безпристрастен наблюдател и не изпитваше и капчица съжаление към бившия си делови партньор. На пръв поглед Соупи изглеждаше така, сякаш е бил заклещен в някакъв движещ се механизъм, след което е бил прегазен от няколко камиона. Гледката беше радост за очите на Чимп. Искаше му се да издири работника, управлявал машината, и шофьорите на камионите, за да ги възнагради богато.

— Ето те и теб — процеди мрачно.

Соупи предпазливо даде на заден ход, после запристъпва по посока на креслото. Достигна го с големи усилия, сграбчи страничните облегалки и отпусна морното си тяло. Извика от болка, когато задните му части се озоваха в досег с тапицираната повърхност, после се облегна назад, затвори очи и веднага заспа.

Чимп кръвнишки се втренчи в него. Кипеше от негодувание, което усилваше главоболието му. Не стига, че след всичко случило се Соупи имаше наглостта да се изтърси в „Стройни и здрави“, ами без никакво обяснение най-безцеремонно беше обърнал кабинета на своя спалня. Чашата на търпението на Чимп преля. Той се вкопчи в буйната коса на стария си приятел и разтърси главата му.

Методът се оказа ефикасен. Соупи се поизправи, примигна и промълви:

— А?

— Какво „а“?

— Кой… Защо… Къде съм?

— Ще ти кажа къде си!

— О! — възкликна господин Молой, който на бърза ръка беше възвърнал разсъдъка си, сетне се разположи на креслото. След първия болезнен контакт беше открил колко е удобна тази мебел. Човек, който е пропътувал с раздрънкан велосипед цели трийсет километра, става много придирчив към разните там кресла.