П. Удхаус - Скрито-покрито

— Моля?

— Искаме да бъдат спокойни и обзети от приятни мисли. Разбирате ли, душевното състояние до голяма степен въздейства на физическото.

Хюго седна зад волана и промърмори:

— Да разбирам ли, че очаквате чичо Лестър да мисли позитивно?

— Да, и то непрекъснато.

— Дори и когато се облива със студена вода ли?

— Разбира се, сър.

— Бог да ви е на помощ! — заяви младежът. Натисна педала за газта и бавно подкара по алеята. Въздъхна с облекчение, когато шубраците го скриха от погледа на доктор Туист, защото му се искаше час по-скоро да забрави противния американец. След миг изпита двойно по-голямо облекчение — след първия завой от гъсталака край шосето ненадейно изскочи шишко със зачервено лице, обляно в пот. Лестър Кармоди не беше свикнал да бяга на дълги разстояния.

— Стой! — изпухтя той и застана по средата на шосето.

Хюго се зарадва — в края на краищата не беше пропуснал търга.

— Дай ми цигарите! — едва успя да изрече задъханият чичо.

За миг младежът се поколеба дали да не вдигне цената, но благоразумието взе връх. Не възнамеряваше да се обогатява на чужд гръб. Хюго Кармоди беше почтен човек.

— Даваш десетачка и моментално ги получаваш.

Потното лице на чичото се разкриви от болезнена гримаса.

— Ще ти дам петак — опита да се пазари, ала племенникът му бе непреклонен.

— Десетачка и нито пени по-малко.

Господин Кармоди взе съдбовно решение:

— Съгласен съм. Давай цигарите! По-бързо!

— От тази страна са с ориенталски тютюн — подхвана обясненията си младежът, но шишкото вече се бе шмугнал обратно в гъсталака. Птиците, накацали на клоните на дърветата, отново подхванаха химна на радостта, а Хюго, в чийто джоб шумоляха две нови-новенички банкноти, подкара с бясна скорост по шосето. Дори придирчивият доктор Туист би се възхитил от позитивните му мисли. Толкова беше доволен, че пееше като конопарче през лятото.

След около четирийсет минути Хюго вкара колата в задния двор на Ръдж Хол, като пееше с пълен глас, уверявайки всеки, който бе наблизо, да го чуе:

— Да, сър, това е моето момиче… Не, сър, наистина го обичам… Да, сър, това е моето момиче…

— Мътните те взели! — извика братовчедът му Джон, който сякаш изникна от земята. — Веднага слез от колата!

— Здравей, Джон. Приятно ми е да те видя, Джон. Връщам се от посещение на главата на семейството, който пребивава в санаториума „Стройни и здрави“. Умът ми не го побира как така никой не се е досетил да организира екскурзии до там. Гледката си заслужава пътуването, повярвай ми. Представи си само: затлъстели чичковци, които се кършат в изнурителни физкултурни упражнения… тонове човешка плът, тресяща се след всяко прескачане на въжето… Нито за миг няма да скучаеш, при това представлението не е нито вулгарно, нито предизвикателно. Подходящо е за семейни двойки, които могат да вземат на излета и дечурлигата си. Обаче още не си чул най-интересното, Джон…

— Нямам време. Заради теб закъснях.

— За къде си закъснял?

— Заминавам за Лондон.

— Нима? — Хюго сияйно се усмихна, зарадван от благоприятното стечение на обстоятелствата. — Аз също. Тъкмо ще ме закараш.

— Не си познал.

— Не възнамерявам да тичам подир колата.

— Няма да ходиш в Лондон.

— Хайде на бас, че ще замина!

— Тогава ще вземеш влака.

— И да похарча от парите, които съм изкарал с пот на челото, така ли? Известно ли ти е, че всяко пени ми е необходимо да оцелея в големия град?

— Съжалявам, но няма да пътуваш с мен.

— Защо?

— Защото искам да бъда сам.

— Скъпи братовчеде — усмихна се Хюго, — надушвам някакна тайна. Не можеш да ме заблудиш. Сигурен съм, че отиваш в Лондон с определена цел. Хайде, не бъди толкова потаен, сподели намеренията си.

— Щом толкова искаш да знаеш, отивам да се срещна с Пат.

— Защо, за Бога? Утре тя ще бъде тук. Сутринта се отбих за цигари при Час. Байуотър… щастливо хрумване, не ще и дума… между другото, казах му да ги запише на твоята сметка… Докъде бях стигнал? А, да, аптекарят ме осведоми, че Пат щяла да пристигне със следобедния влак.

— Зная. Обаче искам да я видя още довечера.

Хюго се втренчи в братовчеда си. Мислено подреди фактите, направи съответните заключения и подхвана:

— Джон, поведението ти ме навежда само на една мисъл. Готов си да шофираш чак до Лондон… да не забравя да те предупредя — предната лява гума е омекнала. Препоръчвам ти да я напомпаш, преди да потеглиш. И тъй, ще биеш път чак до Лондон, за да се срещнеш с момиче, което още утре ще видиш, ако си направиш труда да бъдеш на гарата, когато пристигне следобедният влак. Душевното ти състояние е такова, че предпочиташ да останеш сам. Забелязвам, че се изчервяваш под погледа ми. Ясно е като бял ден, че си решил да предложиш на Пат да се омъжи за теб. Познах ли?