П. Удхаус - Скрито-покрито

— Ала сигурно ти е било трудно, много трудно — продължи. — Представям си какъв кошмар са тези упражнения, студени душове и безвкусни пържоли. Разбирам, че си подложен на ужасно изпитание. Възхищавам се от стоицизма ти. Само силните духом могат да издържат жестокия режим. Да, иска се силен характер. Точно така, характер. Мнозина биха се отказали още на втория ден…

— Аз също — изпухтя господин Кармоди, — обаче проклетият доктор ме накара предварително да платя за целия курс на лечение.

Изявлението му секна въодушевлението на Хюго. Беше намислил хвалебствена реч за хората със силен характер, но вече нямаше смисъл да си хаби думите.

— Е, няма загуба, наистина изглеждаш много добре. В забележително добра… в отлична форма. — Замълча, защото осъзна, че тъпче на едно място. Изведнъж реши да премине направо към целта на посещението си. Време бе да провери късмета си, ако ще и да загуби. — Слушай, чичо Лестър, всъщност съм тук по работа.

— Не думай. Аз пък реших, че си дошъл да дрънкаш празни приказки. Хайде, изплюй камъчето.

— Познаваш ли един мой приятел на име Фиш?

— Не познавам никакъв Фиш.

— Обаче аз имам приятел, който се казва Фиш.

— Какво от това?

— Той възнамерява да открие нощен клуб.

— Пет пари не давам — заяви господин Кармоди, което беше самата истина.

— Заведението се намира близо до Бонд Стрийт в онзи квартал на Лондон, където хората търсят развлечения, и ще се казва „Под светлината на прожектора“.

Вместо да коментира любопитната информация, чичото изпръхтя като друг бивол. Доскоро моравото му лице бавно възвръщаше нормалния си тен. Съществуваше реална възможност гневът му постепенно да се изпари.

— Тази сутрин получих писмо от моя приятел. Обещава да ме направи пълноправен съдружник само срещу пет стотачки.

— Значи няма да станеш негов съдружник — предсказа господин Кармоди.

— Ама аз притежавам тази сума! Всъщност ти съхраняваш много повече в попечителския фонд на мое име!

— Съхранявам е точната дума — отсече чичото.

— И безсъмнено ще ми отпуснеш тази нищожна сума, за да я вложа в начинание, което със сигурност ще има успех. Рони Фиш е голям специалист по нощните клубове. На практика не излиза от тях, откакто го изхвърлиха от Кеймбридж.

— Няма да получиш нито пени. Знаеш ли какво е задължението на попечителя? Да вложи парите в надеждни ценни книжа.

— Никога не ще намериш по-надеждна инвестиция от нощен клуб, управляван от Рони Фиш.

— Ако си приключил с идиотското си предложение, ще отида под душа.

— Слушай, чичо, разрешаваш ли да поканя Рони в Ръдж, за да си поговорите?

— Не разрешавам. Нямам никакво желание да разговарям с него.

— Бас държа, че ще го харесаш. Леля му е в лудницата.

— Това за препоръка ли го смяташ?

— А, не, само го споменах.

— Забранявам да го поканиш и туй-то!

— Чуй какво ще ти кажа, чичо. Очаквам всеки момент викарият да ме посети с молба да участвам в ежегодния концерт, организиран за жителите на селото. Ако поканя Рони, двамата ще изиграем сцената на свадата от „Юлий Цезар“ и зрителите ще останат много доволни. Като бяхме в Кеймбридж, обирахме овациите на публиката.

Ала дори тази информация не смекчи сърцето на господин Кармоди:

— Отказвам да каня твои приятели в Ръдж!

— Както кажеш — промърмори Хюго, който умееше да приема пораженията. Беше разочарован, но не и изненадан. От самото начало знаеше, че съдружието му в нощен клуб ще си остане само утопична мечта. На света има хора, които по природа са неспособни да се разделят с петстотин паунда, и чичо Лестър бе един от тях. Нищо чудно обаче скъперникът да се окаже по-сговорчив по отношение на по-малка сума, от каквато Хюго спешно се нуждаеше.

— Има и още нещо, което искам да обсъдим, ако не възразяваш.

Господин Кармоди отвърна, че възразява, но младежът вече беше набрал скорост:

— Довечера в Албърт Хол ще се състои важен боксов мач. Юстас Род и Сирил Уорбъртън ще играят двайсет рунда за спечелването на титлата в полусредна категория. Направило ли ти е впечатление — продължи той по темата, която бе обсебила мислите му — нещо странно относно боксьорите? Допреди няколко години всеки се наричаше Бийфи (Beefy (англ.) — силен, мускулест. — Б. пр.) Еди Кой Си или Порки (Porky (англ.) — тлъст, дебел. — Б. пр.) Еди Кой Си. Обаче напоследък се навъдиха разни Харолдовци и Кътбъртовци. Фактът, че световният шампион в тежка категория се казва Юджин, е доста показателен… Аз май се отплеснах от същината на въпроса. Важното е, че довечера Род и Уорбъртън ще играят двайсет рунда и ми е необходима подкрепата ти.