П. Удхаус - Скрито-покрито

— Студен душ ли казахте?

— Точно чака.

— Да не намеквате, че принуждавате чичо Лестър да се къпе със студена вода?

— Разбира се!

— Божичко! — изстена Хюго и с уважение изгледа този свръхчовек. Всеки, който бе в състояние да накара чичо Лестър да се връзва на фльонга под палещите лъчи на слънцето, след което да го принуди да вземе студен душ, беше достоен за уважение.

— Сигурно след толкова усилия пациентите ви добре похапват на обяд — отбеляза той.

— Поднасят им по една овнешка пържола без тлъстини, зеленчуци и филия препечен хляб.

— Това ли е всичко?

— Да.

— А какво пият?

— Вода.

— Разбира се, накрая им поднасят чаша портвайн.

— Грешите, сър.

— И портвайн ли не им се полага?

— В никакъв случай.

— Сериозно ли говорите?

— Напълно. Не близват и капка алкохол. Ако вашият родственик не беше прекалявал с портвайна, нямаше да се озове в „Стройни и здрави“.

— Вие ли измислихте това название?

— Разбира се. Защо питате?

— От любопитство.

— Като заговорихме за прекаляване с удоволствията — подхвана доктор Туист, — ще ви попитам дали имате цигари.

— Естествено. — Хюго му поднесе табакерата си. — От тази страна са цигарите с ориенталски тютюн, а от другата…

— Благодаря, не пуша. Исках да ви предупредя, като се срещнете с чичо ви, в никакъв случай да не му давате цигара. В нашата клиника пушенето е забранено.

— Забранено ли? Връзвате на фльонга бедния чичо Лестър, карате го да мръзне под студения душ, пробутвате му мижава овнешка пържола, вода вместо портвайн и дори не му разрешавате да си дръпне един-два пъти от цигара!

— Точно така.

— Поразен съм! — промълви Хюго. — Според мен такъв начин на живот е недостоен за един изискан джентълмен.

Тъй като още беше зашеметен от току-що получената информация, той безцелно закрачи напред-назад. Не изпитваше особено топли чувства към чичото: всякакви наченки на привързаност бяха поразени в зародиш от поведението на господин Кармоди-старши, който не му даваше пукната пара и целогодишно го държеше като затворник в Ръдж. Все пак Хюго беше на мнение, че Лестър не е заслужил изтезанията, на които го подлагаха в „Стройни и здрави“.

Странен човек бе този негов чичо. Ненавиждаше харченето на пари, следователно би трябвало да бъде здравеняк с идеално функциониращ черен дроб, който, подобно на американските милионери, консумира само горещо мляко и стрити на прах трици. Ала по ирония на съдбата той беше благоразумен относно разходите, но безразсъден по отношение на храненето.

Доктор Туист отново надникна през прозореца и отбеляза:

— Пациентите приключиха упражненията. Сега е моментът да поговорите с вашия чичо. Дано да не му носите лоши новини.

— Имам предчувствието, че мен ме очаква лоша новина — промърмори младежът и тъй като по природа беше откровен, продължи: — Между нас казано, дошъл съм да му искам пари.

— Така ли? — Любопитството на доктор Туист беше възбудено. Парите живо интересуваха прочутия американски лекар и експерт по физическа култура.

— Ами да. Трябват ми пет стотачки — унило отговори Хюго, който също бе застанал до прозореца и имаше възможност хубавичко да огледа родственика си. Вследствие на физическите и душевните терзания изражението на Лестър Кармоди бе толкова заплашително, че надеждите на племенника му се изпариха яко дим. Ако чичото хвърлеше топа (а той изглеждаше така, сякаш всеки момент ще го стори), в качеството си на най-близък сродник Хюго щеше да наследи имението; в противен случай перспективата за получаване на пари беше повече от мрачна.

— Казах, че ще му искам пари — продължи той, — но не се изразих правилно. Всъщност парите са си мои. Татко ми е завещал няколко хилядарки, но е имал неблагоразумието да определи за мой попечител чичо Лестър. Нали разбирате, нямам право на нито шилинг без разрешението на стария скъперник. Вчера получих писмо от един приятел, който ми предлага пълноправно съдружие в лондонския нощен клуб, който възнамерява да открие. За целта обаче са ми необходими пет стотачки.

— Ясно — промърмори многоуважаваният Туист.

— Питам се дали чичо Лестър ще развърже кесията — добави Хюго.

— За краткото време, с което разполагах да опозная господин Кармоди, останах с впечатлението, че развързването на кесии не е сред любимите му занимания.

— Хич го няма в това отношение — опечалено промърмори младежът.

— Все пак ви желая късмет — каза доктор Туист. — Но не се опитвайте да го подкупите с цигари.