П. Удхаус - Скрито-покрито

— Моля?

— Не му предлагайте цигара. След като прекарат известно време в санаториума, мнозина пациенти са готови да продадат душата си, само и само да получат онова, което аз наричам „гробокопачка“.

Хюго се замисли. И през ум не му минаваше да подкупва стария скъперник, но идеята на прочутия американски лекар заслужаваше внимание.

— И не го задържайте повече от необходимото — строго добави доктор Туист. — Господин Кармоди час по-скоро трябва да бъде под душа.

Младежът бе осенен от гениално хрумване:

— Разрешавате ли да му съобщя, че благодарение на убедителните ми аргументи за днес вие сте го освободили от задължението да мръзне под душа?

— Не, сър.

— Ще ми окажете неоценима помощ — настояваше Хюго. — Току-виж старецът се е размекнал и е удовлетворил молбата ми.

— Съжалявам, но студеният душ е задължителен. Когато правите физически упражнения и потта блика от всяка ваша пора…

— Спестете ми подробностите — с леден тон го прекъсна младежът. — Изглежда, че ще трябва да разчитам на моя такт и на очарователните ми обноски. Обаче хич не ми се ще да разговарям по делови въпроси с бедния ми чичо след онова, на което е бил подложен тази сутрин.

Издърпа ръкавелите си, изопна жилетката на костюма си и с решителни крачки напусна кабинета. Предстоеше му решителна схватка с човек, който през целия си живот беше заделял бели пари за черни дни и се бе превърнал в скъперник, и който поддържаше пагубната теория, че за младежите е по-добре да не разполагат с пари. По принцип Хюго беше непоправим оптимист, имаше весел нрав и винаги пееше, докато се излягаше във ваната, но този път беше изпълнен със съмнения относно изхода на мисията си. Обаче истинският представител на фамилията Кармоди е като булдог — намисли ли си нещо, непременно го изпълнява. Хюго реши да опита късмета си.

Упражняването на отпуснатите мускули, отпушването на херметически запечатаните пори и възстановяването на дейността на черния дроб, който отдавна е отказал да функционира, теоретично би трябвало да предизвиква върховно щастие. Ала на практика това не винаги се случва. Когато в отговор на подсвиркването на Хюго господин Кармоди се обърна, изражението му подсказваше, че е в отвратително настроение. Въпреки оздравителните процедури, които бе принуден да изтърпява през последните десет дни, той още не беше изпаднал в състояние на блаженство.

Настроението на Лестър Кармоди ни най-малко не се подобри, когато установи, че племенникът, когото смяташе за закрепостен на безопасно разстояние, ненадейно е изникнал до него.

— Къде го сееш, къде никне — промърмори и вместо поздрав попита: — С какво дойде до тук? — За миг пламналото му лице изчезна сред гънките на огромна носна кърпа, а когато отново се появи, бе изкривено от тревога. — Да не би… — Гласът му пресекна от вълнение. — Нали не си дошъл с големия автомобил?

Ужасяващото предположение би потресло дори човек със здрава психика. Разстоянието от Ръдж Хол до „Стройни и здрави“ и обратно възлизаше на четирийсет мили. Автомобилът „Декс-Мейо“ беше като ненаситен звяр, който на десет мили консумираше един галон бензин. А напоследък кожодерите продаваха един галон бензин срещу убийствената сума от шилинг и шест пенса. Следователно изминаването на разстояние от четирийсет мили означаваше за господин Кармоди загуба от шест шилинга, без да се смятат разхода на машинно масло и амортизацията на двигателя и гумите — прекалено висока цена за „удоволствието“ да види племенника, към когото никога не бе изпитвал особена симпатия.

— Не, не! — побърза да разсее страховете му Хюго. — Джон ми разреши да взема двуместната му кола.

— О! — с облекчение въздъхна чичото.

Настъпи неловко мълчание, нарушавано само от тежкото дишане на господин Кармоди. Хюго напразно се опитваше да измисли фраза, която да бъде едновременно тактична и съчувствена, и да му осигури благоразположението на стария скъперник. Прехвърли на ум няколко варианта. „Чичо, изглеждаш страхотно“. Не, не става. „Чичо, как постигна този прекрасен тен?“ В никакъв случай! Подходът е напълно погрешен! Внезапно му хрумна подходящата дума и побърза да я използва:

— Чичо, изглеждаш в отлична форма.

Вместо отговор господин Кармоди изпръхтя като бивол, който с усилие излиза от мочурище. Хюго се питаше как да изтълкува възклицанието. Ала той беше съобразителен младеж и разбираше, че е глупаво да се надява добротата да бликне като гейзер от сто и десет килограмовия чичо, който току-що е бил подложен на безмилостни физически упражнения. Налагаше се да прояви търпение и блестящо да изиграе ролята на любезен племенник, изпълнен със съчувствие към изтерзания си родственик.