П. Удхаус - Неподражаемият Джийвс

— Ама чакай! Таквоз! — възроптя смръзнатото ми същество.

— Бърти!!!

Майчинската ласка кучета я яли. Познах леля си.

— Да, ама…

— Именно младежи като теб, Бърти, карат човека, загрижен за бъдещето на нацията си, да храни зловещи опасения. Прокълнати с прекомерно богатство, вие похабявате дните си в бездейна себична леност, вместо да извършите поне едно богоугодно дело. Само знаете да разхищавате безценното време в лекомислени удоволствия. Ти си едно долно антиобществено животно, безполезна земна пчела… или май беше търтей. Бърти, ти ще се ожениш!

— Ама недей така…

— Да! Трябва да наплодиш деца…

— А не! Чакай! Ако обичаш! — пламнах аз.

Леля ми членува в два-три еманципирани женски клуба и все забравя, че не се намира в някоя от пушалните им.

— Бърти — възобнови тя изказването си и тъкмо очаквах да ме метне през коляно и да ме напляска, когато уединението ни рязко бе нарушено. — А, ето ги! Алин, скъпа!

И аз видях към нас да се насочват, усмихнати по най-предразполагащ начин, едно момиче и един мъж.

— Искам да ви представя моя племенник Бърти Устър — каза леля Агата. — Той току-що пристигна. Така ме изненада! Не знаех, че и ти се каниш да дойдеш в Ровил, Бърти.

Аз огледах предпазливо двамата, като котка, притисната в ъгъла от глутница хрътки. Вътрешен глас ми нашепваше, че Бъртрам трудно ще се измъкне от кашата.

Братът беше дребен и закръглен, с лице на овца. Имаше пенсне, благо изражение и свещеническа якички, закопчана отзад на тила.

— Добре дошли в Ровил, господин Устър — приветства ме той.

— Ах, Сидни! — възкликна момичето. — Господин Устър не ти ли напомня за епископ Блекинсоп, който ни чете проповед миналия Великден?

— Скъпа! Приликата е поразителна!

Те ме оглеждаха известно време, сяках бях попова лъжичка в аквариум, но и аз им го върнах не по-малко облещено. Момичето несъмнено се отличаваше от така определените от леля Агата нагли лондончанки. Никакви къси подстрижки, никакви цигари в дълги цигарата. Не си спомням кога за последен път бях виждал по-благопристойно явление. Роклята й беше обикновена, косата й беше обикновена, лицето беше кротко и свято. Не че съм Шерлок Холмс, но още щом я зърнах, си казах: „Това момиче свири на орган в селската църква!“

Та след като се посъзерцавахме взаимно и си наговорихме обичайните глупости, аз се изхлузих от компанията, но не преди от мен да бъде изтръгнато обещанието следобед да разходя с кола брата и сестрата. Тази перспектива окончателно ме смачка и аз разбрах — изходът е един. Затова припнах право към стаята си, изрових индийския пояс и драпирах с него стария тумбак. Обърнах се, но може би с излишна внезапност, защото Джийвс подскочи назад като ужилена газела и от гърлото му се разнесе немощно клокочене.

— Простете, сър — изрече той сподавено. — Нали не възнамерявате да се явите в този вид на обществено място?

— За пояса ли става дума? — попитах със светска небрежност и махнах снизходително е ръка. — И още как!

— Не бих ви посъветвал, сър, искрено не бих ви посъветвал.

— Защо? — изумих се аз.

— Въздействието му, сър, е твърде гръмогласно.

Изгледах го в очите с феодална строгост. Никой не знае по-добре от мен, че Джийвс е фрашкан с първокачествен мозък, но така не може! Човек трябва да е властелин на себе си. Не можеш да си в крепостна зависимост от собствения си прислужник. Пък и настроението ми беше толкова под точката на замръзване, че поясът бе единственото средство, способно да ми възстанови кръвообръшението.

— Знаеш ли кое ти е лошото, Джийвс? — започнах с подобаваща високомерност. — Ти си един закоравял островитянин. Да, точно така — душата ти е затворена на Британските острови и не може да се изтръгне от Пикадили. Тук обаче от човека очакват цвят, краски, поетична извисеност. Ако щеш вярвай, но току-шо срещнах долу един тип с костюм от жълто кадифе.

— Въпреки всичко, сър…

— Джийвс — решително отсякох аз, — точка по въпроса. Чувствам се смазан и имам нужда от живинка. Пък и какво толкова не му харесваш? Виж колко е испански ефектът му. Сега съм същински идалго. Човек ще ме сбърка с Висенте и Бласко Калдеро де Навидад и прочее. Готов съм за корида.

— Щом настоявате, сър.

Не ми стигаше другото, ами и той ме разстрои. Ако има нещо, което да не понасям, това е напрежение в домашното гнездо, а вече не хранех съмнения, че оттук нататък отношенията ще са изопнати до спраскване. Първо ритника на леля, наречен Алин Хеминг, а сега и това… Никой не ме обичаше.