П. Удхаус - Неподражаемият Джийвс

Това ме подсети.

— Той и сега е тук. Бинго, как се чувства напоследък чичо ти?

— Както винаги. Защо питаш?

— Да не би напрежението да си е казало думата? Видя ми се много особен преди малко.

— Видяхте ли се вече?

— Ами той отвори на позвъняването ми, след което стоя като ошашавен и омръзнало ме изпива с оцъклен поглед, а накрая ми затвори под носа. Задръсти ме, ще знаеш. Нямаше да се учудя, ако беше започнал да ми тегли ушите, но като си помисля сега, видът му беше на човек, комуто са изкарали акъла.

Младият Бинго само дето не получи колики от смях.

— Всичко е наред — каза през сълзи. — Забравих да те предупредя. Мислех да ти пиша, но май съм забравил. Той те има за психопат.

— Той… какво?!

— Да. Това именно беше джийвсовото хрумване, с което така находчиво реши всичките ни проблеми. Предложи да обясня на чичо, че съм действал в пълно неведение, когато съм те представил в дома му като Роузи М. Банкс, тъй като съм бил чувал многократно от тези твои устици, че ти наистина си въпросната писателка и не съм имал основания да се съмнявам в това. Откъде да зная, че си жертва на халюцинации и изобщо не си редовен? За потвърждение се обадихме на сър Родерик Глосъп — съшия, чиято рожба ти има глупостта да блъснеш в езерото в Дитъредж Хол. Той без да чака да го ръчкаме с готовност ни разправи как дошъл у вас на обяд и заварил спалнята ти фрашкана с котки и риби, след като съшия ден си му задигнал шапката от минаваща кола. Така че версията най-убедително се потвърди. Винаги съм казвал, че с Джийвс до себе си ти просто няма от какво да се страхуваш.

Много нещо мога да изтърпя, но всичко си има граници.

— Това е най-идиотското, най-… Бинго не вярваше на ушите си.

— Ами ти да не би да си раздразнен?

— Раздразнен? Само защото половия Лондон се разхожда с убеждението, че дъската ми хлопа та пушек се вдига? Да пукна, ако…

— Бърти, ти ме учудваш и нараняваш. Ако пък през ум ми е минало, че ще имаш нещо против да окажеш най-елементарната услуга на човек, който през целия си живот ти е бил най-предания приятел, който е делял с теб…

— Ама не може така!

— Или вече забрави — поинтересува се Бинго, — че ние с теб сме съученици?

Завлякох се в родното гнездо, изпускаш пара през ушите и огън през ноздрите. В едно нещо бях сигурен — за двама ни с Джийвс вече нямаше място под един покрив. Страхотен личен прислужник, не ще и дума, несъмнено най-добрият в цял Лондин, но аз нямаше да допусна този довод да ме размекне. Нахлух в дневната като северозападен вятър, свъсих вежди, скръстих ръце пред гърдите и изведнъж видях кутията с цигари върху малката масичка, илюстровните списания на поставката до лакътя ми, чехлите, приготвени до креслото и всичко толкова както трябва да бъде, че неволно изпуснах парата и се почувствах като кандидат-главорез, който чува внезапно песента, пята някога от майка му над люлката. Абе с една дума, разкиснах се.

И тогава от кухнята се зададе милият Джийвс с табла, натоварена с най-жизнено необходимото, и само като го зърнах…

Не. Вкоравих сърцето и му дадох да се разбере.

— Току-що се видях с господин Литъл, Джийвс.

— Нима, сър?

— Тъй… ъ… ми разказа как всеотдайно си му помогнал.

— Направих каквото можах, сър. Радвам, че сега всичко е мирно и спокойно. Уиски, сър?

— Благодаря. Ъ… Джийвс!

— Да, сър?

— Друг път…

— Да, сър?

— Ами… нищо. По-малко сода, Джийвс.

— Много добре, сър.

Тръгна да си излиза.

— О, Джийвс!

— Да, сър?

— Бих искал все пак… Според мен… Искам да кажа… Не, нищо.

— Много добре, сър. Цигарите са до вас. Вечерята ще е готова точно в осем без петнайсет, освен ако не желаете да вечеряте навън.

— Не, ще си остана тук.

— Добре, сър.

— Джийвс!

— Да, сър?

— Не, нищо.

— Много добре, сър.

© 1923 П. Г. Удхаус

© 1994 Жечка Георгиева, превод от английски

P. G. Wodehouse

The Inimitable Jeeves, 1923

Разпознаване и редакция: Теодора, 2008

Публикация:

П. Г. Удхаус. Неподражаемият Джийвс

Английска

Превод: Жечка Георгиева

Художествено оформление: Момчил Колчев

Печатни коли: 15. Формат: 84/108/32. 240 с. 20 см

ИК „Колибри“, 1994

Печат „Балкан Прес“, София

ISBN 954-529-047-1

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5815]

Последна редакция: 2008-03-31 17:56:26

Жилището на енорийския свещеник. — Б. пр.