П. Удхаус - Неподражаемият Джийвс

Но животът не си дава отдих. Усети ли, че всичко ти е наред, не пропуска да те срита в най-чувствителната част от анатомията. Едва бях подсушил телесата, едва ги бях издокарал в свръхелегантни джентълменски одеяния, и ударът се стовари върху ми без предупреждение. Върху полицата над камината ме дебнеше писмо от леля Агата.

— Да пукна! — възкликнах, щом го изчетох.

— Моля, сър?

— От леля Агата е. Знаеш я — госпожа Грегсън.

— Да, сър?

— Нямаше да си толкова безгрижен, ако знаеше каквр пише — глухо и безрадостно се изсмях аз. — Проклятието ни застигна, Джийвс. Нарежда ми незабавно да се явя при нея в… как му беше името? В Ровил-сюр-мер. Тюх, да му се не види!

— Да започна ли да стягам багажа, сър?

— Няма как.

Онези, които не познават леля Агата, не спират да недоумяват защо ме втриса неудържимо дори само като чуя името й. В края на краищата, не завися от нея финансово или в друго отношение. Лично аз съм стигнал до извода, че ефектът се дължи само на личностното й излъчване. Когато бях малък, тя съумяваше да ме обърне наопаки с един-единствен поглед и аз още не съм се отърсил тази нейна дарба. Ние в нашия род не се скъпим на ръст и леля ми с нейните метър и седемдесет и осем, овенчани с орлов нос и дваж по-орлови очи, представлява огнедишаща гледка. Затова не се чудете, че в главата ми дори не надзърна мисълта да се направя на ударен. Щом тя нарежда да търча в Ровил, значи точка по въпроса и остава само да се купят билетите.

— Как мислиш, Джийвс? За какво съм й притрябвал?

— Не бих могъл да кажа, сър.

Всякакви разговори бяха излишни. Единственият лъч на утехата беше мисълта, че в Ровил ще мога най-сетне да се издокарам с индийския пояс, който бях закупил още преди половин година, но все не ми стискаше да го извадя на бял свят. Знаете за какво говоря — една такава широка копринена лента, с която се опасва кръста, вместо да си слагаш жилетка. Джийвс щеше да получи удар при вида му, тъй като се бях спрял на най-кървавата алена окраска. Обаче в курорт като Ровил, където е фрашкано с французи-бонвивани, сто на сто се ръкопляска на всякакви дързости във вечерното облекло.

Ровил, където пристигнах на другата сутрин след разбунен Ламанш и друслива нощ във влака, се оказа твърде свежо местенце, където един мъж, необременен от лели, като нищо би изкарал една седмица, потопен в наслада. Знаете ги тези френски курорти — пясък, хотели и казина. Хотелът, извадил лошия късмет да допадне на леля Агата, се казваше „Сплендид“ и още щом престъпих прага ми стана ясно, че няма негов служител, който да не проклина деня, в който леля ми се е родила. Посъчувствах им — и аз проклинам този ден, откакто съм се родил. Освен това далеч не за първи път отсядам в един хотел с нея. Разбира се, междувременно тя беше приключила с грубата работа и по целокупно изплезеното поведение на персонала проумях, че като начало е поискала незабавно да й сменят стаята, тъй като не гледала на юг, следващата — заради скърцащия гардероб, след което без задръжки и с подкупваща откровеност е споделила оригиналните си виждания за кулинарните умения на готвача, услужливостта на сервитьорите, професионалните качества на камериерките и всички останали. В това отношение тя е завършен демократ — изключения никому. Така че сега всички й ходеха на пръсти и не смееха да шукнат. Управителят с грижливо култивирани бакенбарди на професионален бандит пляскаше чело в пода, преди още да насочила към него стръвнишкия си поглед.

Безспорният й триумф я бе предразположил кажи-речи добродушно, та ме посрещна направо майчински.

— Радвам се, че успя да дойдеш, Бърти — бяха първите й думи. — Въздухът ще ти се отрази добре. Далеч по-благотворно от въздуха в лондонските нощни клубове и кабарета.

— О! Ъ… — казах аз.

— Освен това най-сетне ще се запознаеш с малко свестни хора. Ще те представя на госпожица Хеминг. Мило, кротко момиче, тъй различно от днешните нагли лондончанки. Брат й е свещеник в Чипли-в-Долчинката в графство Дорсетшър. Той ми каза, че са от Кент-ските Хеминги. Очарователно момиче.

Злокобно предчувствие склещи сърцето ми в ледени лапи. Толкова е нехарактерно за леля ми да каже добра дума за когото и да било. Лепкаво подозрение се разходи с мръсни пипала по гръбнака ми. По-неприятното беше, че то изцяло се потвърди.

— Алин Хеминг — продължи леля — е най-подходящото момиче за теб, Бърти. Крайно време е да се замислиш за женитба. Току-виж ти се отразила добре. А аз не бих могла да ти пожелая по-добра съпруга от милата Алин. Ще има такова спасително въздействие върху живота ти.