П. Удхаус - Любовният сезон на търтеите

— Непрекъснато вдига кръвното на чичо Сидни, като го причаква в тъмни улички, изскача пред него и отправя саркастично-язвителни забележки по адрес на Йона и кита 13 13 Според Библията Йона бил грешник и неверник и Господ го наказал да бъде погълнат от огромен кит. След като престоял в стомаха му четирийсет дни, Йона повярвал в Бога и бил изплют от кита. — Б.пр. . Така че този диалог направо ни е изпратен свише. Все пак в ежедневието човек разполага с ограничени възможности безнаказано да налага ченгета с чадъри, а ако съществува ченге, което да плаче за бой, това е Ърнест Добс. След като се наехидничи с мръсна усмивчица по адрес на Йона и кита, започва да подпитва чичо Сидни откъде Каин си е намерил жена. Много разстройващо за един чувствителен викарий като чичо ми, тъй че събирай сили, котенце, да го надялкаш на ситни трески.

С това успя да развълнува Устъровата кръв и да пробуди Устъровото рицарство. Уверих я, че много преди в селския салон да зазвучи „Боже, Краля пази“ 14 14 С националния химн в Англия се закриват представления и пр. — Б.пр. , от полицая Добс ще остане мокро петно.

— Знам, че ще се проявиш достойно в ролята. Бърти. И няма защо да ти казвам, че публиката очаква от теб велики подвизи. Дни наред в селото не се говори за нищо друго освен за предстоящия гастрол на Бъртрам Устър, знаменития столичен комик. Ти ще си гвоздеят на програмата. А Бог ми е свидетел, че тя има нужда от цяла шепа пирони.

— Кои са другите участници?

— Обичайният местен талант… и Езмънд Хадок. Той ще изпълни песен.

Начинът, по който произнесе това име — с мразовита погнуса, сякаш замърсяваше устните й, — ми подсказа, че Коко не беше сбъркал в преценката си относно отношението й към донжуанските попълзновения на Хадок. Съобразих, че трябва да подхождам тактично към въпроса и внимателно заподбирах думите си.

— А, да. Езмънд Хадок. Коко ми спомена за него.

— И какво ти каза?

— Ами туй-онуй.

— Свързано с мен?

— До известна степен.

— Какво точно?

— Ами намекна, стига да не съм го разбрал погрешно, че гореспоменатият Хадок се е проявил неподобаващо със сестринския персонал на Коко. Според брат ти вие с този Казанова по едно време сте се държали за ръце, но след като попалувал, той те захвърлил като стар чорап и се преориентирал към Гъртруд Уинкуърт. Но сигурно нещо не е разбрал.

Тогава тя заговори. Ако едно момиче, седмици наред е ходило с потрошено сърце и вкиснато до мозъка на костите, то започва да чувства, че колкото и да е драгоценна девическата гордост, душата си има своите нужди от чистосърдечна изповед. Пък и, разбира се, да си излее мъката пред мен не е като да се сополяви на рамото на чужд човек. Без съмнение в главата й се появи споменът как сме ходили заедно на уроци по танц и пред очите й изпъкна незабравимият образ на Устър с костюмче а ла малкия лорд Фаунтлерой и интересни пъпки по лицето.

— Не, всичко е разбрал правилно. Наистина се държахме за ръце. Но не Езмънд ме захвърли като стар чорап, а аз. Като чифт стари чорапи, целите в дупки. Заявих му, че не желая да имам нищо общо с него, докато не се вземе в ръце и не спре да пълзи пред ония свои лели.

— Да не би да пълзи пред лелите си?

— Да, като жалък червей.

Не можех да отмина това с мълчание. И по-достойни мъже от Езмънд Хадок са пълзели и продължават със страшна сила да пълзят пред лелите си и й го казах право в очите, но тя май не ме слушаше. И друг път ми е правило впечатление, че момичетата не ме слушат. Лицето й беше напрегнато, а очите — забулени. Устните й потреперваха.

— Не биваше да го наричам червей. Всъщност вината не е негова. Онези вещици го гледат от шестгодишна възраст, мачкали са го и са го тъпкали ежедневно в краката си, та сега явно му е трудно да отхвърли игото. Много ми е жал за него. Но всяко нещо си има граница. Когато се разтрепери от страх да им съобщи за нашия годеж, тропнах с крак. Настоях да им каже, той позеленя и запелтечи: „Олеле, не мога“, а аз отсякох: „Добре тогава, каквото било, било. Дотук.“ И оттогава не съм му проговорила, като изключим поканата да пее на концерта. А най-ужасното, Бърти, е, че съм луда по него. Само при мисълта за Езмънд ми иде да завия на умряло и да загриза килима.

И тя зарови лице в козината на Сам Голдуин, уж да демонстрира прилив на собственическа любов, а всъщност с цел да избърше бликналите сълзи. Лично аз бих предпочел да използвам копринена кърпичка, защото животното смърдеше, та се не траеше, но момичетата са си момичета.