П. Удхаус - Любовният сезон на търтеите

Въпреки че не бих стигнал до крайности от типа на „натежало от скръб сърце“, длъжен съм да призная, че в навечерието на заточението си в Девърил Хол определено усещах отсъствието дори на искрица от свойствената ми напереност. Перспективата да се окажа затлачен в дом, гъмжащ от обитатели, гъсти с людоедка като леля ми Агата, ме караше да се гърча като настъпен червей, още повече, че тридневният престой в дома ми на сина й Томас — изтъкната хиена в човешки образ, бе изсмукал и последните капки от жизнените ми сокове.

Споделих всичко това с Джийвс и той се съгласи, че обстоятелствата биха могли да бъдат и по-свежи.

— И все пак — заявих аз, верен на присъщата си склонност да търся доброто във всяко зло — не мога да скрия, че съм поласкан.

— Моля, сър?

— Гласът народен, Джийвс, гласът народен. Възторжените тълпи, скандиращите „Искаме Устър“.

— Да, сър. Това е извънредно удовлетворяващо.

Май пак сгафих. Все забравям, че нямате и капчица представа за какво става дума. Често правя тази грешка, като захващам някоя история. Човек улавя бика за рогата, понася се като виелица из дебрите на случката и изведнъж забелязва, че публиката е рипнала на крака и на висок глас иска пояснения.

Затова позволете да се върна малко назад и да ви въведа в събитията.

Леля Агата, легендарна със способностите си да хруска на закуска счупени бутилки и да прегризва гръкляна на живи плъхове, внезапно цъфна в Лондон от селската си бърлога барабар с драгоценното си синче Томас и най-безцеремонно ми нареди да приютя последния в апартамента си за три дни, докато посети всички лекари, зъболекари и театри, преди да замине за училището си в Брамли-на-морето, а веднага след това ми заповяда да се понеса към имението Девърил Хол, отстоящо недалеч от село Кингс Девърил в графство Хантс — свърталище на нейни приятели, на които да окажа помощ с артистичното си участие в селския концерт. Искали да подсилят програмата със столичен талант и съм бил горещо препоръчан от племенницата на викария.

Толкоз. Нямаше смисъл да й обяснявам, че бих предпочел да не се докосвам до младия Томас дори с върха на триметров въдичарски прът и че мразя да гостувам на непознати хора. Когато леля Агата спусне заповед, тя се изпълнява. Та както вече споменах, изпитвах неведри чувства пред така очерталото се бъдеще, а като научих, че между присъстващите в Девърил Хол ще бъде и Гъси Финк-Нотъл, нещата съвсем се скапаха. Когато те приклещят в бърлогата на звяра, за повдигане на духа е нужно нещо с доста по-силен градус от Гъси Финк-Нотъл.

Продължих да размишлявам на глас.

— Бих искал да разполагам с повече информация за тези хора, Джийвс. В подобни случаи обичам да знам какво имам насреща си. Но единствено успях да схвана, че ще бъда гост на едър земевладелец на име Харис, Хакър или може би Хасок.

— Хадок, сър.

— Хадок значи, а?

— Да, сър. Вашият бъдещ домакин се именува господин Езмънд Хадок.

— Странно, името сякаш ми звучи познато.

— Господин Хадок е син на собственика на патента на широко рекламирано лекарство, известно като „Антиглавоболието на Хадок“, сър. Може би спецификата им ви е позната, сър.

— Естествено. Познавам ги прекрасно. Не са на равнището на твоите тонизиращи смески, но стават за сутрин след тежка вечер. Значи той е от тия Хадоковци?

— Да, сър. Покойният баща на господин Езмънд Хадок се е бракосъчетал с покойната госпожица флора Девърил.

— Преди да станат покойници, надявам се.

— Този съюз се е приел като неравен брак от страна на сестрите на дамата. Семейство Девърил са старинен земевладелски род, но като много други в наши дни са доста обеднели.

— Картинката започва да ми се изяснява. Хадок, въпреки че по бащина линия не е толкова изискан, колкото се очаква от него, държи портфейла на домакинството.

— Да, сър.

— Е, явно може да си го позволи. В ония хапчета има хляб, Джийвс.

— Склонен съм да приема мнението ви, сър.

Внезапно ме халоса мисълта, която често ме спохожда по време на разговори с този достоен мъж, че той е дяволски добре осведомен. Споменах му го, а той обясни, че странно житейско съвпадение му е дало възможност да почерпи от тази вътрешносемейна информация.

— Моят чичо Чарли заема поста на иконом в Девърил Хол, сър, и съм осведомен от него.