П. Удхаус - Любовният сезон на търтеите

— За жалост, не. Съмнявам се, че дори Джийвс може да измисли нещо. Та значи ти скроиха шапката.

— Да. Получих тъжно писмо от Гъртруд: „Няма начин“. Може би ще ме попиташ защо не избягаме?

— Тъкмо това се канех.

— Не можах да я убедя. Страхува се от майчиния гняв.

— Тая майка май си я бива.

— Бронтозавър. Бивша директорка на девическа гимназия. Гъртруд е била сред каторжничките и още не може да се съвземе. Не, бягството е изключено. А сега следва най-лошото, Бърти. Корки ми е уредила договор със студиото си в Холивуд и може би ще се наложи да отплавам всеки момент. Положението е катастрофално.

Замълчах. Опитвах се да си припомня нещо за нещо, което не можело да угаси друго нещо 6 6 Стария завет, Книга песни на песните, 8.7: Големи води не могат угаси любовта, и реки не ще я залеят. — Б.пр. , но не успях. Както и да е, в общи линии мисълта ми беше, че ако дадено момиче те обича, а си принуден да я оставиш за малко на склад, тя ще чака, къде ще ходи, тъй че изтъкнах този момент, но той възрази, че това било прекрасно, но не съм знаел всичко. Играта, увери ме той, била извънредно загрубяла.

— Сега стигаме — рече той — до онова псе Хадок. И точно тук ми е нужна твоята помощ, Бърти.

Искрено го уверих, че не схващам връзката, а той отвърна, разбира се, че няма как да схвана проклетата връзка, след като не млъквам и за секунда, дяволите да ме вземат, за да му дам възможност да ми я разясни.

— Хадок! — процеди Коко през стиснати зъби, като прояви и други признаци на вълнение. — Хадок Съсипвача на щастливи домове! Знаеш ли нещо за този изтъкнат боклук, Бърти?

— Само, че покойният му баща е бил собственик на хапчета против главоболие.

— И му оставил пари, достатъчни да потопят кораб. Разбира се, не намеквам, че Гъртруд би се омъжила за него за парите му. Тя би презряла подобна вулгарност. Но освен дето е червив с пари, външността му е на гръцки бог и е крайно обаятелен. Поне по думите на Гъртруд. А на всичкото отгоре от писмата й долавям, че върху нея се упражнява натиск от страна на семейството. А можеш да си представиш какво значи натиск от страна на майка и половин дузина лели.

Започвах да загрявам тенденцията.

— Искаш да кажеш, че Хадок прави опити да те изтика в периферията?

— Гъртруд ми пише, че се стелел като килим под краката й. И това за сетен път доказва що за пърхава пеперудка е тоя гадник. Съвсем доскоро се стелеше така в краката на Корки. Можеш да я питаш, като я видиш, но ако обичаш да го направиш тактично, защото е бясна по този въпрос. Казвам ти, този човек е обществена напаст. Трябва да го оковат с вериги в интерес на чистата женственост. Но ние ще го озаптим, нали, Бърти?

— Ние?

— И още как. Чуй сега какво искам от теб. Ще се съгласиш, че дори мръсен койот като Езмънд Хадок, чието истинско име е Дон Жуан, няма да се осмели да натрапва низките си попълзновения в твое присъствие.

— С други думи, ще му е нужно усамотение?

— Точно така. Затова още щом кракът ти прекрачи прага на Девърил Хол, започваш да проваляш злокобните му кроежи. Не се отделяй и на крачка от Гъртруд. Лепни се за нея като пощенска марка. Погрижи се да не остава сама в розовата градина. Ако чуеш, че се мъти посещение натам, ти си третият. Бърти, разбираш ли ме, като ти говоря?

— Да — потвърдих неуверено аз. — Искаш от мен да бъда агънцето на Мери 7 7 Има се предвид популярно английско стихотворение за деца. — Б.пр. . Аз го декламирах като дете и в общи линии същността му беше, че Мери си имала агънце с белоснежно руно и накъдето и да мръднела Мери, то не пропускало случай да я настъпва по петите и да й диша във врата. Значи искаш да копирам неговата техника на поведение?

— Точно така. Бъди нащрек всяка секунда, защото заплахата е страховита. За да получиш поне бегла представа, последното му предложение е някоя следваща сутрин двамата с Гъртруд да си вземат храна за из път и да пояздят двайсетина километра до някакво романтично местенце с отвесни скали и други глупости. И знаеш ли какъв е пъкленият му план, когато стигнат там? Да й покаже „Скалата на влюбените“.

— Да?

— Не ми дакай небрежно. Мисли, човече, мисли. Двайсет километра езда, после „Скалата на влюбените“, после още двайсет километра обратно. На въображението му се завива свят при мисълта на какво е способен изверг като Езмънд Хадок по време на четирийсеткилометрова разходка със „Скала на влюбените“ но средата. Не знам за кой ден се мъти мероприятието, но когато и да е, ти ще участваш дейно в него и ще бъдеш душата на компанията. Ще яздиш между тях. И, за Бога, дори за миг не сваляй очи от него, докато сте при „Скалата на влюбените“. Там е най-опасното. Ако забележиш и зачатък на склонност да й шепне на ухото, прекъсни го като светкавица. Разчитам на теб, Бърти. Щастието на моя живот е в ръцете ти.