П. Удхаус - Любовният сезон на търтеите

След кратък размисъл измрънках едно: „Лоша работа“.

— Не, не, всичко е наред — взе се тя в ръце. — Просто нещо ми стана. Кога тръгваш за Девърил?

— Довечера.

— Как е самочувствието?

— Не твърде. Усещам ледена буца в стомаха. Никога не съм на висота в компанията на лели, а според Джийвс в Девърил Хол лелите се движели на тумби. Твърди, че са цели пет.

— Точно така.

— Множко, бих казал.

— С пет повече от крайно необходимото. Едва ли ще ти допаднат, Бърти. Едната е глуха, другата е смахната, а всичките са кучки.

— Силни думи, дете мое.

— Само защото не ми идват на езика по-силни. Ужасни са. Прекарали са целия си живот в оня порутен Девърил Хол и са като изпълзели от тритомен роман. Преценяват всекиго по местен критерий. Не си ли роден в графството, не съществуваш. Сигурно са припадали седмици наред, когато сестра им се е омъжила за бащата на Езмънд.

— Да, и Джийвс каза, че за тях неговата поява в родословното дърво е замърсило семейния герб.

— Обаче изобщо не може да се сравни с петното, което аз бих му лепнала. Щом се подвизавам на сцената и на екрана, значи съм червената блудница 15 15 Има се предвид жената от видението на Свети Йоан: „А жената беше облечена в багреница и червено… и на челото й бе написано името: … майка на блудниците и на земните гнусотии.“ — Новият Завет, Откровение на Свети Йоана, 17,1–6. — Б.пр. .

— Значи така стоят нещата.

— Така.

Слава Богу, че в този момент Сам Голдуин направи поредния си внезапен набег към личността ми с лозунга: „Назад към Бъртрам“ на уста, защото това ми даде възможност да се справя с този вълнуващ миг. Бях силно угрижен. Не знаех какво може да се направи по въпроса, но любовният живот на брат и сестра Пърбрайт несъмнено то беше закършил със здравето.

Корки явно споделяше мнението ми.

— Как можа баш на мен да ми се случи! — затръшка се тя. — Единственият от милиони познати мъже, за когото искам да се омъжа, не може да се ожени за мен, защото леличките му не дават.

— Кофти късмет — съгласих се аз.

— Да не говорим за късмета на клетия стар Коко. Като го погледнеш, не би повярвал, че тъкмо неговото сърце ще се потроши заради момиче, но факт. Ако го познаваш наистина добре, тогава знаеш, че под лекомислената повърхност се таят дълбоки дълбини. Гъртруд е всичко за него. Но едва ли ще намери сили да даде отпор на отровната комбинация от майка, лели и Езмънд.

— Да, Коко сподели, че е подложена на силен натиск.

— Как ти се видя?

— Сломен.

— Приема го много навътре — отбеляза Корки.

Лицето й се помрачи. Коко винаги е бил зеницата на очите й и душата й явно се вайкаше по него. Сто на сто щяхме да се впуснем да нищим неволите му, ако вратата не беше се отворила и самият той не беше нахлул в плът и кръв.

— Здрасти, Коко — казах аз.

— Здрасти. Коко, миличък — каза Корки.

— Здрасти — каза Коко.

Аз погледнах Корки. Корки погледна мен. И двамата свихме устни, а за себе си съм сигурен, че повдигнах и вежда. Защото изражението на въпросния Пърбрайт беше на човек, изгубил всяка надежда, а гласът, с който каза: „Здрасти“, без колебание можеше да се нарече „задгробен“. Накратко, цялото му поведение будеше жал в гърдите на хората, които го обичаха и му желаеха доброто.

Грухна се в едно кресло, затвори очи и няколко секунди остана бездиханен. След това в междуушието му явно избухна френска буржоазна революция, защото подскочи със сподавен крясък, притисна ръце към слепоочията си и аз съзрях светлина в тунела. Държането му толкова очевидно бе на човек, съзнаващ, че само светкавични действия могат да спасят главата му от сцепване, че аз загрях къде бяхме сбъркали — живият труп не беше резултат единствено на любовно разочарование. Докоснах звънеца и Джийвс се появи в стаята.

— Джийвс, ако обичаш, една от твоите животоспасяващи смески.

— Много добре, сър.

Изниза се, а аз впих в Коко проницателен поглед. Познавачи са ми казвали, че съществуват шест вида махмурлук — Потрошен компас, Шевна машина, Комета, Ядрен взрив, Бетонобъркачка и Върл таласъм. При Коко се забелязваше наличие и на шестте.

— Снощи май си празнувал — вметнах аз.

— Направих амбициозен опит да принудя Британските острови да минат на сух режим — призна той.

— Джийвс отиде за жива вода.

— Господ ще ти се отблагодари, Бърти — простена Коко и отново склопи очи.

Намерението му очевидно беше да възстанови продънения си организъм с кратка дрямка и лично аз бих го оставил на мира. Но на Корки такива не й минаваха. Тя злостно се вкопчи в зелката му с две ръце и я раздруса, поради което Коко подскочи и се хлопна в тавана с толкова слухораздирателен писък на уста, че стаята прокънтя като от предсмъртния вопъл на стадо издъхващи хиени. Като естествена последица Сам Голдуин се включи в замърсяването на ефира от все душичка и сърце, та се наложи да го натиря вън от стаята. Когато се върнах. Корки яко сапунисваше Коко.