П. Удхаус - Човек на живота

— Заключили сте го в килера? — възкликна Джими с едва прикрито злорадство. — Сигурно си е много добре там. Предполагам, че се е захванал да следи хлебарките. Но все пак ще е най-добре да отидете и да го освободите. А ако му се и извините… Но както искате — аз само предлагам. Ако искате още някакви доказателства за непринадлежността на господин Макикърн към каквито и да било престъпнически групировки, готов съм да ви ги предоставя. Ние се познаваме от Ню Йорк.

— Не съм и мислил…

— Това — прекъсна го Джими с приятелско съчувствие, — ако ми позволите да се изразя така, ви е основаният дефект на вас детективите. Никога не мислите.

— Дори не ми хрумна…

Той извади ключа за белезниците от джоба си и започна да го върти из ръцете си. Макикърн глухо изръмжа. Беше му дошло до гуша.

— Ако нямате нищо против, господин Пит — каза угоднически детективът. Той сложи светкавично ключа в ръката на Джими и изчезна. Джими отключи белезниците. Господин Макикърн разтри китките си.

— Много съм ви задължен — промърмори Макикърн без да поглежда Джими.

— Няма защо — за мен беше удоволствие. Неприятни са тези прибързани заключения. Аз например познавах един мъж, който се промъкна в една къща в Ню Йорк, за да спечели облог и от този ден нататък собственикът на къщата го мисли за професионален крадец.

— За какво ми говорите? — вдигна рязко глава Макикърн.

— Защо казвам „един мъж“? Защо съм толкова тайнствен? Прав сте. Звучи по-драматично, но вие признавате само фактите. Много добре. Аз влязох в къщата ви през онази нощ, за да спечеля един облог. Ето това е истината.

Макикърн се беше облещил насреща му. Джими продължи.

— Вие ще ме попитате — а какво е правел Шилото с мене тогава? Ами Шилото беше влязъл час преди това в апартамента ми през прозореца и аз го взех със себе се като водач, философ и приятел.

— Шилото каза, че сте касоразбивач от Англия.

— Страхувам се, че аз самият го накарах да си го мисли. Същата вечер бях на премиерата на „Скъпа, крадецът иде“ и наговорих на Шилото цялата техническа информация, която бях получил преди това от артиста, играещ главната роля — мой приятел. Споменах, че преди да дойда тук говорих с лорд Дрийвър. Той ми каза, че е видял същия този приятел — казва се Артър Мифлин — в Лондон малко преди да се срещне с мен. В момента подготвят представлението тук в Англия. Разбирате ли важността на информацията? Това означава, че ако се съмнявате в моите твърдения, всичко каквото трябва да направите, е да намерите Мифлин и да го попитате. Доволен ли сте от обясненията ми?

Макикърн не отговори. Преди час той би се борил до последния куршум, отказвайки да повярва в невинността на Джими, но събитията от последните десет минути го бяха разтърсили. Той усещаше някакви заченки на симпатия към Джими.

— Вижте, господин Макикърн — продължи Джими, — бих искал да ме изслушате за минута-две без да ме прекъсвате. Наистина няма причина да се държим за гърлата по този начин. Можем да бъдем дори приятели. Нека да стиснем ръце и да прекратим битката. Предполагам, че знаете защо съм тук.

Макикърн не отговори.

— Знаете вече, че дъщеря ви развали годежа с лорд Дрийвър?

— Значи той беше прав — проговори Макикърн повече на себе си. — Това сте вие?

Джими кимна. Макикърн забарабани с пръсти по масата и го загледа замислено.

— Моли…? — започна той, но не успя да изрече останалото.

— Да — отвърна Джими.

Макикърн махна на тамтамите да спрат.

— Не мислете, че има нещо, което е ставало зад гърба ви — каза Джими. — Тя отказа да направи какво и да било без вашето съгласие. Каза, че цял живот сте били партньори и тя за нищо на света не би ви наранила.

— Наистина ли го каза? — оживи се Макикърн.

— Мисля обаче, че вие също не трябва да я наранявате. Аз не съм най-доброто, което тя заслужава, но тя иска мен. Зарадвайте я.

Макикърн го гледаше право в очите. В погледа му Джими улови нещо, което досега нямаше — страх и объркване.

— Много е късно да й преча — избухна той. — Няма да застана на пътя й, ако мога да я направя щастлива. Но аз ще я загубя! О, Боже, ще я загубя! Мислите ли, че не съм осъзнавал всички онези неща, които ми казахте при предишната ни среща? Че не знам какво представлявам? Но тя не знае — винаги съм го крил от нея. И целият изтръпвах при мисълта, че някой ден тя може да научи истината. Когато пристигнахме тук, се успокоих, че съм в безопасност. И тогава дойдохте вие и ви видях заедно. Мислех, че сте престъпник — вие отново бяхте заедно с Шилото. Тогава й казах, че сте мошеник.