П. Удхаус - Бил Завоевателя

— Сънувал ли съм, или снощи вдигнах малко шум? Май се блъснах в нещо…

— Събори закачалката.

— Закачалката! Ей, вярно, сега всичко си спомням. Какво ти разправях, май си поприказвахме…

— Каза ми, че Тоди ван Райтър ти е изпратил сто долара.

— Точно така — Джъдсън си наля още на няколко пъти кафе, но с тъжно поклащане на главата и примирената усмивка на страдащ светец отказа предложените от Бил яйца на очи. — Не мога да ги гледам — говореше за яйцата. — Сложи, моля ти се, вестника пред чинията си, за да не я виждам. Благодаря. Странно е какви работи стават с яйцата на другата сутрин. Като че ли ме гледат… — той отпи няколко големи глътки от чашата с кафе. — Така, казах ли ти, че водих Прудънс Страйкър на вечеря?

— Каза само, че си водил някого на вечеря.

— Точно така. Прудънс Страйкър. Танцьорката, дето ти я показвах. Приятелка ми е, още от Ню Йорк. Подсети ме някой път да ти разправя как една нощ аз, тя, Джими Бул и Фреди Осгуд…

— Не, благодаря, вече ми го разказа в „Алхамбра“.

— А, така ли? Та подскачаше си тя там по сцената и след представлението й се обадих и я заведох да хапнем. Хубаво си изкарахме.

— Това го разбрах.

— Запознахме се с една тайфа веселяци и отидохме в апартамента на единия от тях. Към три и половина обаче съседите от долния етаж извикаха полиция. А всъщност, Били, искам да ти кажа, че Прудънс ми разправи едни работи, дето ще подскочиш до седмото небе, като ги чуеш. Това исках да ти кажа снощи, но не можах да си го спомня.

— Сигурен ли си, че сега ги помниш?

— Да! За оня мазник Слингсби.

— Слингсби! — Бил остави ножа и вилицата. — Какво за Слингсби?

Джъдсън поклати печално глава, все едно оплакваше всичкото зло по света:

— Слингсби постъпил отвратително с горкото момиче. Не можах всичко да разбера, защото, между нас казано, не бях съвсем в час, но едно ми стана ясно: Прудънс и тоя Слингсби били доста близки известно време, после той взел да кръшка. Прудънс му дала да разбере, насинила му окото и го зарязала.

— Насинила му окото? Значи това е същата…

— … Оная от вечерта, преди Флик да отиде на работа в неговата канцелария. Но не това ми е мисълта. Сега ще чуеш най-важното. Приказвахме и за теб, че си племенник на стария Парадийн и че си дошъл в Лондон, за да разбереш защо спадат печалбите. Тогава тя рече, че точно с теб искала да си поговори, защото имала какво да ти каже за далаверите във фирмата…

Бил скочи.

— Значи има далавери!

— Доколкото разбрах от Прудънс, от години, и то с пълна пара. Хич ме нямаше, приятелю, но толкова успях да схвана — през оная нощ Слингсби, който трябва да е бил фиркан до козирката, за да направи такава простотия, изпял всичко пред нея. До дупка! Гледаш някой, уж печен, пък той пълен ахмак с жените! Направо ме убиват! Нали се сещаш за ония, Самсон, Марк Антоний… Велики мъже, а такава глупост…

— За какво става въпрос? Какво е вършил Слингсби?

— Това не ми каза. Подробностите остави за теб, за да ги предадеш на стареца и накрая Слингсби да си го получи. Уговорих ти вечеря с нея довечера.

— Довечера?

— И аз ще дойда, ако искаш.

— А, няма нужда.

— Сигурен ли си? Не е проблем.

— Сигурен съм.

— Е, може и да си прав — замисли се за миг Джъдсън. — Една спокойна вечер и ранно лягане няма да ми се отразят зле. Не знам защо, но главата ми нещо се мотае. Сигурно е от времето. Та тя ще те чака в „При Марио“ в осем и петнайсет. Не може да не я познаеш — висока, красива…

— Какво? „При Марио“!? Не, не може!

— А? Защо?

— Мястото е свещено. Там вечерях с Флик за последен път, преди тя да замине за Америка.

— Слушай, Били, да не мислиш, че Прудънс ще си играе на иди ми, дойди ми? Не стига, че изобщо се среща с теб…

— Добре де…

— Точно в осем и петнайсет във фоайето. Веднага ще я познаеш, ще бъде с червена рокля. Прилича на мотриса, не бе, на испанка, с големи блестящи очи и повечко зъби…

— Уф!

— Моля?

— Нищо, нищо.

— Страхотна е. Много е жизнена. Няма начин да не ти хареса.

— Много даже ще ми хареса, ако наистина ми каже нещо важно за Слингсби. Разбираш ли, Джъди, това може да оправи всичко наведнъж! Ако тя наистина знае толкова, колкото казваш, ще спечеля пълното доверие на чичо Кули.

— И отгоре.

— И ще мога да отведа Флик от проклетите й роднини и веднага да се оженим! Боже! Джъди, нямаш представа какво изпитвам към нея… Тя е моето вълшебно вдъхновение. Понякога, както си седя сам, виждам лицето й с тези най-прекрасни сини очи…