П. Удхаус - Бил Завоевателя

— Ти не разбираш. Точно това ми обясни Слингсби, докато обядвахме онзи ден. Икономическите условия…

— Това са глупости! — отсече Флик. — Мирише на нещо и ти сам го знаеш. Старият ми разказа още нещо. Било пристигнало писмо от някаква фирма с много по-изгодно предложение, отколкото на „Хигинс и Бенет“, но както забелязал, изобщо не било вписано във входящата книга. По една или друга причина господин Слингсби го скрил. Какво ще кажеш за това?

— Май не е редно.

— Радвам се, че го призна. За мен определено не е редно и ще си държа очите отворени… А сега май е най-добре да ме изпратите до канцеларията, за да не ме уволнят още първия ден. Хенри ме предупреди, че обедната почивка е четирийсет и пет минути.

Бил се замисли, докато крачеха към улица Сейнт Мери екс. Беше чистосърдечен човек и тези загадки не му се нравеха. Ненадейно се сети за още нещо.

— Чакай — каза той, — няма ли опасност в този район да се сблъскаш с някой познат?

— Не, разбира се. Вуйчо Джордж никога не стъпва в Сити. Както и в Батърси.

— Просто се питах.

Спряха пред сградата, в която на третия етаж се намираше канцеларията на „Парадийн — целулоза и хартия“. Отвътре изскочи млад мъж в палто на ярки карета, дребен на ръст, със сближени очички и някакво подобие на мустаци. Бе така вглъбен в себе си, че едва не се блъсна във Флик.

— О, извинете.

Флик се усмихна меко и се обърна към Бил и Джъдсън:

— Довиждане. Довиждане, господин Коукър.

— Довиждане — отвърна Джъдсън. — Нали ще дойдеш за вечеря?

— Разбира се.

Флик тръгна нагоре по стълбите. Младият мъж с карираното палто бе клекнал да си върже връзката на обувката. Изправи се и я последва, безшумен като леопард.

Невероятният късмет, дошъл като гръм от ясно небе, за миг изкара от равновесие Пърси Пилбийм. Веднага разпозна Флик, благодарен на невидимите сили, чието присъствие долавяме, когато нещата ненадейно потръгнат. Ако беше приключил разговора с господин Уилфред Слингсби само две минути по-рано — както той енергично го подканяше и с думите, и с отношението си, — нямаше да засече девойката. Всичко се нареждаше по мед и масло. Сигурен бе, че Флик не го позна. Изобщо не подозираше, че са по петите й. Оставаше да разбере къде точно отива и ако се задържеше повече, да съобщи на сър Джордж Пайк да дойде да я прибере.

Предпазливо стъпваше на пръсти след нея по стълбите. Тя отмина първия и втория етаж. Стигна третия и Пилбийм, надничайки с безкрайна предпазливост, я видя да влиза през вратата, от която преди малко бе излязъл. Сега трябваше само да изчака.

След като измина доста време и Флик не се показа, той изтича надолу. При входа спря и надраска бележка. Дръпна някакво минаващо хлапе и му я даде заедно с един шилинг, после застана недалеч от входа.

Всъщност Пърси Пилбийм допусна тактическа грешка. В първия миг Флик наистина не го позна, но после подсъзнанието й, вярно на полезния си навик да работи на самотек, нададе тревога. Неясно, като през мъгла изплува усещането, че е виждала някъде този младеж с карирано палто.

Къде?

Кога?

Едва на втория етаж споменът изскочи на бял свят като изстрелян от пружина. Беше в редакцията на „Клюки“, когато отиде да изведе Родерик на чай, в деня, когато започнаха всички проблеми. Пилбийм? Май така му беше името. Онзи, дето помагаше на Родерик в описването на вестника…

За късмет прозрението едва ли не действително я блъсна по главата и тя се разтресе като ударена. Тогава с крайчеца на окото си зърна за миг своя преследвач, малко преди той да се плъзне в сенките на стълбището.

Ахна беззвучно. От всички отрицателни усещания, които могат да ни споходят на тоя свят, безспорно едно от най-неприятните е чувството, че ни преследват. Кратък пристъп на паника парализира Флик. Тя събра сили и продължи по стълбите. Опасността изостря ума и в главата й мигновено се оформи план за действие. Успехът му изцяло зависеше от това, дали втората врата в кабинета на господин Слингсби, чието съществуване подсъзнанието й, този възхитителен помощник, й припомни, водеше нанякъде. Можеше, разбира се, да е врата на шкаф и в този случай тя бе в капан. Но надеждата й нашепваше, че човек, който ходи с насинено око и продава целулоза на безценица, когато може да получи много по-изгодни условия, непременно ще си избере за кабинет помещение с таен изход в случай на нужда. Влезе уверено в канцеларията.

Ядните викове зад вратата я предупредиха още преди да натисне дръжката, че атмосферата вътре бе преобладаващо буреносна. Завари господин Слингсби да излива накипялата в гърдите му ярост върху горкия Хенри.