П. Удхаус - Бил Завоевателя

— Много странно — замислено каза Флик, — че има толкова скъпа кола и че живее на Брутън стрийт.

— И какво, мислиш, беше питието?

— Доста скъпо място.

— Какао — каза мрачно Джъдсън. — Чаша какао на поднос. И когато се облещих в нея, обясни, че Бил му бил казал, че съм строг въздържател. Представяш ли си, Бил ми е приятел повече от петнайсет години! Обясних на този господин Слингсби, че не е разбрал точно, и направо го попитах намира ли му се глътка скоч. А той се ухили злобно и заяви, че какаото било много по-добро за мен от скоча, защото освен че топлело, съдържало и хранителни вещества. И тогава рече, че молел да го извиня, но трябвало да се облече за вечеря.

— Не разбирам — отвърна Флик. — Щом живее на Брутън стрийт и има скъпа кола, значи е много богат.

— Направо червив от мангизи. И това, което прави още по-гад…

— Но той не може да получава толкова пари като управител на господин Парадийн. Каква ли е заплатата на управител на клон на фирма като на господин Парадийн?…

Джъдсън засия.

— Разбирам накъде биеш. Искаш да кажеш, че е мошеник. Като нищо!

— Разбира се, може да има лични средства.

— Вярно — клюмна Джъдсън.

— Но ако е така, едва ли ще работи за някой друг. Щеше да започне нещо свое. Един управител не получава повече от хиляда лири годишно.

— Ако има и толкова.

— Не разбирам… Чакай да помисля. Доколкото научих от Бил, през последните години господин Парадийн позанемарил търговията си. Затънал е в старинните си книги и е оставил нещата да вървят на самотек. Това дава идеална възможност на някой мошеник да го лъже…

— А тоя не би я пропуснал.

— Умен ли е?

— Не е в това въпросът — каза Джъдсън. — Според мен човек, който ти поднася чаша какао преди вечеря, е способен на всякаква низост. Убеден съм. А и така нагло се хилеше през цялото време!

Не само Флик Шеридан и Джъдсън Коукър проявяваха интерес към делата на господин Уилфред Слингсби. Механизмите на нашата усложнена цивилизация бяха докарали деянията на управителя на „Парадийн — целулоза и хартия“ в полезрението и на младия Пилбийм, истинския мотор на развлекателния седмичник „Светски клюки“, оглавяван проформа и без желание от Родерик Пайк.

На сутринта след предадения разговор между Флик и Джъдсън Родерик седеше зад редакторското бюро на „Светски клюки“ и вцепенен се блещеше в коректурата на поредната статия от напористия помощник, описваща нечестивите машинации на агентите по залаганията. Когато прочете за трети път името на господин Айзък Булет, споменато съвсем не в хвалебствена гама, напълно оклюма. Поредицата, започната от Пилбийм, преустановена от Родерик и възобновена по заповед на сър Джордж, от самото начало бе взела висок тон, но сега достигаше върха на жлъчта си. В предложения преглед на начините за измама, в който сочеше за основен пример разтегливостта на прилагания от Айк Булет търговски кодекс, Пилбийм далеч надминаваше жупела, пръскан от римския сатирик Ювенал.

Бледнината на Родерик комай се дължеше изцяло на възмущението от писанието, което четеше, и ни най-малко на тревога за сигурността и местонахождението на изчезналата му годеница. Заминаването на Флик, прието като земетръс от сродниците й, явно не притесняваше особено Родерик. Преди десетина минути той пристигна в редакцията във видимо ведро настроение.

Дори си тананикаше. Но след първия параграф от изобличителния опус на Пилбийм тананикането изчезна подобно на Флик.

В този миг цъфна и бодрият Пилбийм, преливащ от напористост и плам. Многообещаващият младеж, двайсет и три годишен, бе дребен на ръст, с блестяща черна коса. Облечен бе в ярко карирано палто, на горната му устна се мъдреше някакво мъхесто подобие на мустак.

Поздрави бодро шефа си. Беше тактичен човек и досега не бе показал злорадство от наскорошната си победа над Родерик, който му се водеше началник и все така си получаваше дължимото.

— О — обади се Пилбийм, — четеш това писанийце, а?

Родерик се сепна и изпусна писанийцето, сякаш бе пепелянка.

— Харесва ли ти? — попита низшестоящият в йерархията и продължи, без да дочака: — Голям късмет извадих. По чиста случайност снощи присъствах на хубаво скандалче. Ще го вмъкнем в този брой.

Родерик облиза сухите си напукани устни. Представата за онова, което критик с високия мерник на Пилбийм смята за хубаво скандалче, предизвика парене под лъжичката му.

— За какво става дума? — попита той глухо.