Лион Фойхтвангер - Испанска балада

Месеци наред Йеуда бе изживявал в душата си мъка, като гледаше как се подхлъзва неговият син в общността на християните. Ала когато Аласар прие кръщението наистина, баща му се вцепени от ужас, сякаш бе станало нещо неочаквано.

Едва сега той можа да съзре пълната мяра на вината си. Той не беше обичал Аласар достатъчно, не го беше обичал така, както Рахел. Аласар бе преживял цялото си детство като мюсюлманин сред мюсюлманите, а сам той — преди още момчето да беше осъзнало какво е всъщност юдейството — го беше изпратил в изпълнения със съблазни двор на християнския крал. Сега неговият син бе станал изменник, продал бе своята принадлежност към избрания народ заради паницата леща на рицарството бе изгубен, пропаднал и с това завинаги изтрит от книгата на ония, които щяха да възкръснат при страшния съд.

Йеуда скърбеше за сина си като за покойник. Седем дни лежа проснат на земята с раздрани одежди.

Дон Ефраим Бар Абба дойде да го утеши. Тръпки побиваха парнаса само като помислеше за дон Йеуда и за жестоката му съдба. Не би могло да го постигне по-страшно наказание за греховете от отстъпничеството на единствения му син. Открай време вероотстъпниците се превръщаха в най-жестоки врагове на евреите и сега младият син на Йеуда бе станал такъв вероотстъпник. Ала дългът повеляваше да се утеши скърбящият, дон Ефраим преодоля отвращението и ужаса си, дойде, приведе се над дон Йеуда и произнесе формулата:

— Слава на теб, Адонай, господи боже наш и справедливи съднико!

И изпрати десетимата най-достойни мъже от алхамата, за да прочетат предписаните молитви.

Не само скръбта по сина, и оня дързък обет да затвори границите на Кастилия за френските бежанци угнетяваше Йеуда. Срокът, който си бе определил под заплахата на голямото отлъчване, изтичаше скоро. А до краля вече не можеше да се доближи. Сега, след като бе откраднал и двете му деца — най-напред девойката, а след нея и сина, — той щеше да избягва още по-усърдно присъствието му.

Настъпиха новогодишните дни, мрачните тържествени дни на Рош Ашана, определени за проверка на съвестта.

Рахел прекара празника при баща си. Той не спомена нито дума за отстъпничеството на Аласар; но тя виждаше колко дълбоко страдание му бе причинило то. У самата нея силният удар от покръстването на брат й само бе укрепил още повече святото и решение да запази своята вяра в бога.

Йеуда призова в дома си един от хората, упълномощени от алхамата, за да протръби с овчия рог, шофара, чийто предупредителен звук бе длъжен да чуе всеки евреин на тоя празник на покаянието. Защото това е денят, когато господ си спомня за всичко, създадено от него, когато съди и определя съдбите на хората. Пронизителният, рязък звук на рога изпълни Рахел с благоговеен трепет и със своята склонност към приказното тя сякаш видя как незрима ръка вписва имената на праведниците в книгата на живота и благоденствията и изтрива имената на злите. Решаването на съдбата на ония, които не бяха нито добри, нито зли, значи, на най-многобройните, се отлагаше до празника на очищението, за да могат да използуват десетте дни за разкаяние.

Следобед, както изискваше обичаят, Йеуда и Рахел отидоха край течаща вода. Отидоха извън града, край реката Тахо. Хвърляха в реката трохи от хляб, хвърляха в реката греховете си, за да ги отнесе тя в морето, и изговаряха думите на Пророка: „Къде има друг бог като тебе, който прощава греха и прощава измяната, който не упорствува вечно в гнева си, защото за него е радост да бъде милостив. Той се смилява над нас, той изтрива вината ни, потапя греха ни в морските дълбини.“

Вече се мръкваше, когато се прибраха отново в дома си. Слугата донесе светилник. Дон Йеуда му направи знак да го отнесе обратно, така че Рахел едва различаваше лицето на своя баща, когато той почна да говори:

— Надгробните камъни на нашите предци — каза Йеуда — свидетелствуват, че семейството Ибн Езра произхожда от рода на цар Давид. И сега моят син, твоят брат Аласар, предаде и пропиля своето царствено наследство. Не е без вина баща ти за страшното, което се случи. Тежка е вината ми и аз се разкайвам за, нея и при вее че божието милосърдие е дълбоко като морето, не се чувствувам очистен от този грях.

За пръв път нейният баща й говореше за вина, разкаяние и грях; състрадание задушаваше Рахел.

Като покаяние за всички грехове, продължи Йеуда, той си наложи наказание, и то съвсем не леко. И й разказа за намерението си да засели франкските евреи Кастилия.