Лион Фойхтвангер - Испанска балада

Каноникът обаче също тъй безпристрастно му противопоставяше аргументи от Августин или от Абелар. Рахел рядко говореше и рядко задаваше въпроси. Но слушаше внимателно и добре запаметяваше казаното от Бенямин. Тя и Бенямин отново се сближиха много.

Бенямин не скриваше от себе си, че я обича. Но не даваше външен израз на чувствата си, държеше се като приятел. Сред тия възрастни мъже Рахел и той се чувствуваха млади, бяха добри приятели.

Веднъж, когато останаха насаме с Родриге, Муса запита каноника защо всъщност иска да разколебае Рахел във вярата й; нали и почитаният от Родриге Абелар учи че към чуждата вяра трябва да се проявява търпимост, стига тя да не противоречи на повелите на естествения разум и на нравствеността.

— Нима не проявявам достатъчно веротърпимост към теб почитаеми мой Муса? — запита каноникът. — Не мога да ти опиша колко дълбока би била за мен радостта, ако един mens regalis, един царствен ум като, твоя би бил осенен от благодатта. Но не съм дотам самонадеян да предполагам, че на мен ще бъде дадено да те насоча в пътя на истината. Не е в природата ми да горя с фанатичен жар и не ми приляга да нападам другите; ти го знаеш. Но като погледна само нежното, отзивчиво, невинно лице на нашата Рахел, чувствувам, че някакъв вътрешен глас ми заповядва да се боря за душата й. И тъй като зная благата вест, то бич бил грешник, ако я премълча.

Това че както неговите усилия, тъй и старанията на дон Родриге за спасение душата на Рахел оставаха напразни, започна да дразни краля.

Беше застанал заедно с Рахел пред една от нейните еврейски мъдрости. Седмици бяха минали, откак тя му беше прочела и превела изреченията, ала те се бяха запазили в неговата добра памет така, че можеше да й ги повтори почти дума по дума:

Път от скъпоценни камъни и жилища от кристал ще ти направя. Безсилен ще бъде мечът, вдигнат срещу теб, проклет ще бъде езикът, произнесъл срещу теб хули

Подигравателно недоумение се долавяше в гласа му извил беше тънките си устни в злобна усмивка.

— Не разбирам — каза той — защо си поставила тъкмо този надпис тук. Нима искаш изкуствено да се заслепяваш? Къде са те, вашите пътища от скъпоценни камъни? Повече от хиляда години вече вие сте бедни и безсилни и живеете от нашето състрадание. Докога смятате още да прикривате голотата си с такива ярки и вече безсъдържателни обещания? Жал ми е, че и ти си така упорита в това.

За пръв път я укоряваше толкова грубо. Ах, колко добре би могла да му отговори на тия несправедливи, злобни приказки; но тя не искаше спор. Каза спокойно:

— Вашият голям доктор Абелардус учи, че на християните подхожда да проявяват търпимост към всяка разумна религия.

— Вашата обаче не е разумна! — викна раздразнено и враждебно кралят. — Точно там е работата.

Болно бе на Рахел, че този толкова скъп за нея човек хули най-хубавото, което имаше тя. Вътрешно тя сякаш чуваше как Бенямин защищаваше еврейската вяра, именно доказвайки нейната разумност. Но щом като умният, красноречив Бенямин не беше успял да убеди благия Родриге, как да разясни тя на несдържания Алфонсо правилното тълкуване на великата книга? И на това отгоре на неговия жалък латински. Тя замислено впери в лицето му своите големи, сиво-синкави очи. Да, наистина той вярваше в онова, което всъщност повтаряше след другите. Тия християни бяха изпратили хиляди и хиляди рицари и войници в светата земя и не бяха успели да я завоюват. И все още не разбираха, че земята не е предопределена за тях. Ала ето, и той, нейният Алфонсо, стоеше тук и се присмиваше на светите обещания на ония, на които страната принадлежеше. Тя го гледаше и внезапно — ще не ще — прихна да се смее над слепотата на хората и особено на своя Алфонсо.

Ако още безмълвният й поглед го бе ядосал, то смехът й възбуди целия му гняв. С опасна светлина блеснаха очите под смръщеното му чело.

— Не се смей! — викна й строго той. — Мълчи! Не осквернявай свещената ни война, невернице!

Тя напусна безмълвно стаята.

Два часа по-късно той я търси навсякъде — в сградата и в градината, — а и тя го търсеше. Когато се намериха, той се усмихна смутено като момче, усмихна се и тя, целунаха се.

И едва отделили устните си, тя каза:

— Ако се гневите на някого, не избягвайте близостта му. Потърсете го, поздравете го и му заговорете примирително и без бодлите на резките слова за всичко, което ви гневи у него. Това ще бъде извор на нова любов. „По-добрият от вас ще бъде онзи, който дойде и поздрави пръв.“ Тъй е казано в корана. Ние дойдохме и двамата. Никой от нас не е по-добрият.