Лион Фойхтвангер - Испанска балада

Рахел внимателно го изслуша, но не отговори нищо и не запита нищо. Ето защо, макар и с известно усилие, той продължи:

— Изложих плановете си пред краля, нашия господар — рече Йеуда, — той не каза нито „не“, нито „да“. А съм дал обет и времето напира.

За пръв път, откакто Рахел живееше в Галиана той говореше за Алфонсо и Рахел почувствува като удар думите му, когато той го нарече „кралят, нашият господар“. Всичко, което каза баща й, я обля като леденостудена струя — толкова страшно и вълнуващо беше то. Чувствуваше намека в неговите думи, бранеше се несъзнателно от него. Не бе справедливо да натоварва нея с бремето, което сам бе поел да носи.

Той не каза нищо повече, не настоя. Нареди да довнесат свещи и при светлината им странното, зловещото се разнесе. Видя нейния образ сред мекото сияние ма свещите и на маслените светилници. Каза и за пръв път през тоя ден се усмихна:

— Ти наистина си принцеса от рода на Давида, мое дете.

На сутринта, преди да потегли обратно за Галиана, тя каза на баща си:

— Ще поговоря за франкските евреи с краля, нашия господар.

Кралят не даде израз на дълбокото си незадоволство, когато Рахел му заяви, че ще прекара новогодишния празник в кастильо Ибн Езра. През тия дни той остана в Галиана. Струваше му се непоносимо да бъде в Толедо — толкова близо и тъй безкрайно далеч от Рахел. Ядосваше се на Рахел, на Йеуда, на бога на Йеуда и на неговите празници.

Прекрасни, светли бяха тия есенни дни, ала те не го радваха. Ловуваше, но не изпитваше наслада от лова и от кучетата си. Мрачни и великолепни се извисяваха пред него очертанията на неговия град Толедо, но тая гледка не радваше очите му. Не изпитваше радост от разходките си край Тахо, нито от разговорите си със своя поданик Белардо. Мислеше за онова, което Рахел му беше разказала за своя новогодишен празник, представяше си как се моли и хленчи сега тя пред своя бог да и прости прегрешението, че е споделила любовта и страстта си със своя крал.

Тя се върна и целият страшен гнет се свлече от раменете му. Ала скоро, при все че и тя изглеждаше искрено зарадвана от срещата им, той, без да ще, забеляза, че друга Рахел се беше завърнала; сега върху замисленото й лице бе изписано някакво странно удовлетворение. Той не можа да се сдържи да запита приветливо и злорадо дали си е разчистила сметките със своя бог, както възнамерявала. Тя, изглежда, не му се разсърди за насмешката, може би изобщо не я бе доловяла, погледна го само безмълвно, потънала в мислите си. Нейното мълчание го разгневи повече от каквото и да било възражение. Той не смееше дори да помисли за изповед, никой свещеник не можеше да ми даде опрощение; а ето, тя се бе примирила със своя бог. Замисли се какви по-злобни и по-язвителни думи би могъл да й каже.

В тоя миг неочаквано тя заговори. Да, каза тя със странно сериозна лекота, сега били почнали благословените дни, през които искрено разкаялият се грешник би могъл да получи спасение. Защото в деня на възпоминанието, на Нова година, бог написвал присъдата, ала поставял печата едва десет дни по-късно и молитвите, добрите дела и искреното разкаяние можели да променят тая присъда. И с внезапна решителност продължи:

— Да би поискал само, мой Алфонсо, ти би могъл да ми помогнеш да измоля от господа пълно опрощение. Ти знаеш за бедите на моя народ във Франкия. Не би ли отворил границите за тия мои братя?

Вълна от ярост обля Алфонсо. Ето какво покаяние й бяха наложили нейните свещенослужители. Да го застави в разгара на свещената война да наводни своята страна с неверници, да го раздели с неговия народ и с неговия бог: и срещу това нейният Адонай щеше да й даде опрощение. Заговор бе това, заговор между нея, баща й и свещенослужителите им. То бе най-гадната, най-мръсната сделка, която се бяха осмелявали да му предложат някога. Искаха да го изнудят като най-жалък глупец, трябваше да заплати с душата си заради нейната любов и нейната плът. Но той няма да попадне в клопката на тия измамници, няма да се остави да го подведат, няма да допусне да го изнудят, не, за нищо на света.

С голямо, непосилно напрежение успя да сподави яростните, просташки думи, които напираха на езика му. Вместо това със сурово, разкривено лице и с ясен, повелителен глас, сякаш говореше на група враждебно настроени грандове, кресна в лицето й сдържаните латински думи:

— Не желая да обсъждам държавни дела в Галиана. Не желая да обсъждам държавни дела с теб.

Обърна й рязко гръб и се отдалечи.