Градът Кайбар, населен почти изключително с евреи, се съпротивлявал особено упорито срещу Мохамед. Повечето мъже от Кайбар загинали в борбата; останалите, шестстотин на брои, Пророкът заповядал да обезглавят, щом градът паднал в ръцете му. Между пленените жени имало и една на име Сафия; мъжът й загинал в боевете, баща й бил обезглавен. Сафия нямала и седемнадесет години и била толкова красива, че Мохамед я приел в харема си, при все че друг мъж преди него вече я бил опознал. Обичал я много, прекланял коляно, за да може тя да се качи по-лесно на камилата, обсипвал я с дарове, не й се наситил до смъртта си; тя обаче го надживяла с четиридесет и пет години.
Тъй разказваше Муса.
— Значи, тези жени са се отрекли от Адонай? — запита Рахел.
— Ако учението на Мохамед беше възхитило девойката Зайнаб — отвърна Муса, — тя едва ли щеше да прави опит да го отрови. А що се отнася до Сафия, тя завещала богатството си на свои роднини, които останали юдеи.
След малко Рахел запита:
— Ти често говориш без дължимата почит за Пророка. Защо си останал тогава привърженик на исляма, чичо Муса?
— Аз вярвам в трите религии — отвърна Муса. — Всяка от тях си има своите добри страни и всяка учи на неща, които разумът се противи да повярва.
Той беше пристъпил към писмения си пулт, рисуваше небрежно кръгове и арабески и подхвърли през рамо:
— Дотогава, докато съм убеден, че вярата на моя народ не е по-лоша от тая на другите, бих се отвращавал сам от себе си, ако напусна общността, сред която съм се родил.
Говореше спокойно, без да повишава глас, и думите му проникваха до самото сърце на Рахел.
Когато остана сам, Муса се приготви да поработи още над своята „История на мюсюлманството“. Ала работата не му спореше, замисли се над онова, което бе казал на Рахел, удивяваше се сам с колко силни думи си бе послужил, не можеше да съсредоточи мислите си върху своето произведение.
Вместо това пишеше стихове:
Дотолкова изпълнено
е времето със рицари,
с дрънчене на оръжия
и мечове, и копия,
че днес отеква тоя звън
и в думите на мъдрия,
които нявга галеха
ухото като нежен лъх,
прошумолял след залеза
в листака на дърветата…
Дон Родриге не обичаше да говори за божията милост, която се спускаше над него, за минутите на екстаз, за плодовете на аскетичния си живот. Пред външния свят той предпочиташе да се представя като изследовател, като учен. И с това всъщност не заблуждаваше никого. Защото, въпреки цялата си благочестивост, той бе фанатично овладян от силния стремеж към остра критична мисъл. Великолепната игра на разума го забавляваше и върховно удоволствие бе за него да преценява доводите за и против някоя теза, влизайки в спор със самия себе си или с други. Измежду своите съвременници богослови той най-вече почиташе Абелар 35 35 Петер Абелар (1079–1142) — философ рационалист; Поради критичното си отношение към светата Троица обявен през 1121 г. за еретик. — Бел.пр.
. Неговото учение, че ако се тръгне от философията на великите езичници, се стига по-лесно до евангелието, отколкото ако се тръгне от стария завет, не даваше мир на дон Родриге и той непрестанно се задълбочаваше в Смелото произведение на Абелар „Sic et Non“ — „Да и не“, — гдето бяха приведени текстове от светото писание, които си противоречаха; ала разрешаването на тия противоречия бе предоставено на читателя.
Дон Родриге знаеше, че може да се спусне смело до най-крайните граници на тая опасна област. Та нали в душата му имаше кътче, гдето не проникваха съмненията на дръзновения разум; там той намираше закрила от всякакви съблазни.
Тъкмо тая негова безмълвна, несъкрушима твърдост във вярата му позволяваше да продължава да ходи, както и преди в кастильо Ибн Езра и да води приятелски спорове с еретика Муса.
Муса от своя страна знаеше, че може да обсъжда с каноника искрено и най-опасните въпроси и не се боеше да говори пред него дори за такива неща като например любовната история на краля.
— Нашият приятел Йеуда — рече той — се надяваше, че доброто възпитание и благия нрав на Рахел ще обуздаят буйната войнственост на Дон Алфонсо. Вместо това тя явно е обаяна от неговия войнствен характер. Опасявам се, че животът в Ла Галиана по-скоро ще спечели нашата Рахел за рицарството, отколкото краля за мисията на мира.
— Едва ли можеш да очакваш от дон Алфонсо да слуша благосклонно песни за мир тъкмо сега, посред кръстоносния поход — отвърна Родриге.
Читать дальше