Лион Фойхтвангер - Испанска балада

Но тъй като не искаше да обиди Рахел, примирително додаде:

— Е, в устата на една дама звучи добре.

— И аз съчиних веднъж едно поучение — разказа й той. — То беше по времето, когато превзех Аларкос. Тогава бях стигнал до планинския хребет южно от Нар ел Абиад и оставих да го охранява силна стража, предвождана от някой си Диего, васал на моите барони де Аро. Той допусна да изненадат и пленят часовите му, това едва не ми струва Аларкос. Взел, че заспал тоя Диего. Заповядах да го вържат за кола на една от палатките. И тогава измислих поучението. Чакай да видим дали ще си го припомня още: „Трябва да бди онзи, който иска да вземе главата и щита на врага. Спи ли вълкът, не улавя плячка. Спи ли мъжът, не печели победа.“ Наредих да напишат това с много големи букви. И на първата, на втората и на третата сутрин Диего трябваше да го чете. Едва тогава заповядах да извадят очите, които нищо не бяха видели. Сетне превзех Аларкос.

През тоя ден Рахел остана много мълчалива.

Горещите часове тя обикновено прекарваше сред тихия мрак на своята стая, гдето напоената с вода сукнена обшивка на стените създаваше прохлада. А през това време дон Алфонсо обикновено лягаше в парка под сянката на някое дърво; обичаше да е близо до градинаря Белардо, който дори и през горещите часове работеше усърдно или поне си даваше вид, че работи. Първия път Белардо беше поискал да се отдалечи, но Алфонсо го бе извикал; обичаше да разговаря с хора от простолюдието. Той говореше техния език, говореше го тъй, че умееше да ги предразполага и те му се доверяваха, и въпреки цялото си страхопочитание му казваха истината. Закръгленото, тлъсто, хитро лице на Белардо и простодушно-дяволитото му държане забавляваха краля. Често махаше с ръка на градинаря да се приближи и разговаряше с него.

Белардо имаше приятен глас, Алфонсо го караше да пее, най-вече романси. Имаше например един романс за дамата Флоринда, наричана още „La Cava“. Веднъж — разказваше се в романса, — когато смятали, че никой не ги наблюдава, Флоринда и нейните прислужнички разголили нежните си крака и премерили обиколката им с една жълта копринена панделка. Оказало се, че най-бели и най-красиви крака имала Флоринда. Ала скрит зад пердето на един от прозорците, крал Родриго наблюдавал тая игра и таен огън пламнал в сърцето му. Повикал той Флоринда при себе си и й казал: „Флоринда, цъфтяща, ослепях и се поболях от любов. Изцери моята болка и аз ще ти благодаря със скиптъра и с короната си.“ В романса се казваше, че отначало тя не отговорила нищо, че дори била обидена. Ала накрая станало тъй, както искал кралят, и Флоринда, цъфтящата, изгубила цвета на своята невинност. Скоро кралят, а заедно с него и цяла Испания, трябвало да изкупи нечестивото сластолюбие. И запита ли някой: „Кой от двамата е бил по-виновен?“, тогава мъжете казват: Флоринда, а жените казват: Родриго.

Тъй пееше градинарят Белардо и Алфонсо го слушаше, и за миг у него се породи съмнение, че тоя човек дръзко и умишлено му беше припомнил съдбата на Родриго, последния крал на готите. Защото бащата на съблазнената Флоринда, граф Хулиан — както се разказваше в други романси, — се съюзил с арабите и за да отмъсти на крал Родриго, довел маврите в Испания.

Така християнското кралство на готите загинало заради греховната страст на крал Родриго. Но изражението на лицето на градинаря Белардо бе глуповато невинно и силно развълнувано; той явно не бе мислил нищо лошо.

Следобед Рахел обикновено се къпеше в езерцето. Покани Алфонсо да плува заедно с нея. Той боязливо се разсъблече пред нея и му се видя непристойно, че тя се съблича пред него. Налетяха го стари предразсъдъци. Мохамед беше предписал на своите правоверни да се мият три, дори пет пъти дневно, строгата чистоплътност беше религиозен закон и за евреите, ето защо църквата не гледаше с добро око на ония, които се миеха прекалено често.

С кратък, доволен вик Рахел стъпи във водата, сетне бързо и решително се хвърли и заплува. Той я последва, приятно му бе да плува и да се гмурка.

Седяха голи край езерцето, за да изсъхнат на слънце. Беше горещо, въздухът трептеше от зноя, тежък дъх се носеше откъм лехите с цветя и откъм портокаловите дървета. Щурците цвърчаха и скриптяха. Той неочаквано запита:

— Знаеш ли историята за Родриго и за Флоринда?

Рахел я знаеше.

— Но — заяви тя поучително като стар мъдрец това, че заради тяхната любов било загинало кралството на готите, са празни приказки. Чичо Муса ми го обясни съвсем точно. Християнската държава била остаряла, кралете и войниците на готите били прекалено изнежени. Тъй се стигнало до положението, че нашите успели бързо и с малко войска да ги победят.