Лион Фойхтвангер - Испанска балада

Рахел почувствува в душата си горда смиреност и неудържимо любопитство. Беше щастлива, че е избрана като баща си да бъде оръдие на волята на Аллаха, изпълваше я почти непоносимо очакване.

Тя каза:

— Не чувствувам отвращение към този крал, татко.

Йеуда я предупреди:

— Обмисли добре, дъще. Може би много зло ще се струпа на главата ти заради тия твои думи.

Ала доня Рахел повтори:

— Не, татко, не чувствувам отвращение към този крал.

Но изговорила тия думи, тя изгуби свяст и падна.

Йеуда се изплаши много. Почна да шепне на ухото й стихове от корана, извика дойката Саад и прислужничката Фатима да я положат в леглото, извика лекаря Муса.

Но когато Муса дойде, за да й окаже помощ, тя лежеше, потънала в тих, дълбок, явно здрав сън.

След като решението веднъж беше взето, колебанията на Йеуда изчезнаха и той почувствува увереност, че сега ще може да осъществи всичките си планове. Такава ведра смелост сияеше на лицето му, че раби Товия го погледна с укор и огорчение. Как можеше един син на Израил да бъде толкова весел по време на такива големи бедствия! Но Йеуда му каза:

— Събери сили в сърцето си, учителю и господарю мой, няма да мине много и ще ти съобщя радостна вест за нашите братя.

А доня Рахел ту ходеше със засияло лице, ту дълбоко замислена и затворена, мъчена от непрестанно очакване. Дойката Саад настояваше и искаше да разбере какво става с нея, ала тя не й казваше нищо и старицата се почувствува обидена. През тия дни Рахел спеше добре, но дълго време минаваше, докато заспи, и когато чакаше съня, струваше и се, че чува приятелката си Лейла да казва: „Ах, бедничката ти!“ и че чува дон Алфонсо да заповядва: „Тъй искам!“ Ала Лейла бе глупаво малко момиче, а дон Алфонсо бе владетел и господар, прочут по целия свят.

На третия ден дон Йеуда рече:

— Сега ще съобщя на краля нашия отговор, дъще.

— Мога ли да изкажа пред баща си едно желание? — запита Рахел.

— Кажи желанието си — отвърна дон Йеуда.

— Бих искала — каза Рахел, — преди да отида в Ла Галиана, по стените да бъдат поставени надписи, които винаги, когато е необходимо, да ми напомнят за правилния път. И моля те, татко мой, ти да подбереш надписите.

Желанието на Рахел трогна Йеуда.

— Но — възрази той — ще мине цял месец, докато фризовете с надписите бъдат готови.

С тъжна и същевременно радостна усмивка доня Рахел отговори:

— Тъкмо това имах предвид, татко. Позволи ми, моля те, да остана дотогава още при теб.

Дон Йеуда я прегърна, притисна лицето й до гърдите си, така че да може да я гледа отгоре — и ето, то бе, изпълнено със същото отчаяно и щастливо очакване, което изпълваше самия него.

Тържествена процесия, водена от секретаря на дон Йеуда, Ибн Омар, напусна кастильо Ибн Езра. Мъже и мулета носеха всевъзможни съкровища, великолепни килими, скъпи вази, прекрасно изработени мечове и кинжали, най-отбрани подправки; имаше в кервана и два чистокръвни коня, возеха и три делви, пълни догоре със златни мараведи. Процесията прекоси пазарището Сокодовер и се отправи нагоре, към кралския замък. Хората зяпаха любопитно и разбраха: това беше керван с дарове.

В замъка дежурният камерарий докладва на краля:

— Пратката пристигна.

Смаян, Алфонсо запита:

— Каква пратка?

Изумен от удивление, той гледаше как внасят съкровищата в двореца му. Подаръците на Ибн Езра очевидно бяха отговор на изказаното от него желание; евреинът му даваше тоя отговор тъй, както обичаха неверниците — иносказателно. Но както много често, и сега евреинът оставаше загадъчен — твърде смътно беше иносказанието му, дон Алфонсо не го разбра.

Заповяда да извикат Ибн Езра.

— Защо ми изпращаш тия златни вехтории? — викна му той. — Да не искаш да ме подкупиш за твоите обрязани събратя? Или искаш да откупиш от мен свещената война? Или пък очакваш, че съм способен на някакво друго подло предателство? Каква сатанинска наглост!

— Прости на твоя слуга, дон Алфонсо — отвърна невъзмутимо Йеуда, — ако той не разбира гнева ти. На мен, недостойния, и на моята дъщеря ти предложи пребогат дар. Обичай е у нас да отвръщаме на подаръка с подарък. Постарах се да избера най-хубавото от всичко, което притежавам, та дано намери благоволението на твоите очи.

Алфонсо отвърна нетърпеливо:

— Защо говориш със заобикалки? Кажи го така, че да те разбере един християнин и рицар: ще дойде ли дъщеря ти в Ла Галиана?

Беше застанал съвсем близо до евреина и говореше право в лицето му. Срам заливаше Йеуда и го задушаваше.