Но дори ако изтръгнеше гордостта от сърцето си и подготвеше цялата си душа да приеме разорението, нищетата и изгнанието, имаше ли право на това? Ако спаси детето си от позорното смешение, тогава гневът на Алфонсо ще се излее върху всички евреи. Евреите от Толедо не само не ще могат да помогнат на своите братя във Франкия, те не ще могат да помогнат и на себе си. Алфонсо ще прехвърли Саладиновия десятък на архиепископа и ще отнеме на алхамата нейните права. И ще казват: „Тоя мешумад, Йеуда, ни погуби.“ И ще казват: „Един Ибн Езра ни спаси, този Ибн Езра ни погуби.“
Какво да стори?
А Рахел чакаше. Той чувствуваше ясно, че девойката в носилката до него чакаше. В сърцето си той четеше молитвата на голямата беда: „О, Аллах, твоята помощ търся аз в нужда и отчаяние. Спаси ме от моята слабост и нерешителност! Помогни ми да преодолея собствената си страхливост и подлост! Спаси ме от човешкия гнет!“
Сетне каза:
— Трудно решение ни предстои да вземем, дъще. Трябва да се посъветвам сам със себе си, преди да говоря с тебе.
Рахел отвърна:
— Както заповядаш, татко.
А в себе си помисли:
„Добре ще бъде, ако решиш да отида, и ще бъде добре, ако решиш да остана.“
През ранните часове на нощта дон Йеуда седеше сам в своята библиотека и при меката светлина на лампата четеше светото писание.
Четеше историята за жертвоприношението на Исака. Бог бе извикал: „Авраам!“ и той бе отвърнал: „Ето ме!“ — и се беше приготвил да принесе в жертва едничкия си, възлюблен син.
Йеуда мислеше за това как все повече и повече се отчуждаваше от него синът му Аласар. С непреодолима сила го увличаше рицарският живот в кралския замък и той бе обърнал гръб на еврейските и арабски мъдрости и обичаи. Наистина останалите пажове караха него, младия евреин, да чувствува, че е натрапник; ала техният отпор, изглежда, само увеличаваше силното му желание да се изравни с тях, а в явното благоволение на краля той чувствуваше поддръжка.
Достатъчно бе, че тоя човек, Алфонсо, му отнемаше сина. Не биваше да отнема и дъщеря му. Йеуда не можеше да си представи своя дом без присъствието на умната весела Рахел.
И той разгърна друга книга от писанието и прочете за Хефтая, който бе син на блудница и разбойник и когото синовете на Израил бяха направили в бедата си свой върховен началник и съдник. И как, преди да тръгне срещу враговете, синовете Амонови, той дал обет на господа и казал: „Ако наистина предадеш Амоновите синове в ръката ми, Адонай, то, който излезе от вратата на дома ми да ме посрещне, когато се върна с мир, ще бъде твой и ще ти го принеса в жертва.“ И как, след като победил синовете на Амона, се завърнал в дома си и ето, насреща излязла дъщеря му с тъпани и с ликуване, а освен нея той нямал нито син, нито пък друга дъщеря. И станало тъй, че когато я видял, той раздрал дрехите си и казал: „Горко ми, дъще моя, ти ме тласкаш към нещастие и ми носиш гибел.“ И сторил тъй, както бил обещал в обета си.
И Йеуда видя пред себе си слабото, бледо, мрачно, посърнало лице на раби Товия и чу монотонния му и все пак проникващ до самото сърце глас да разказва как във франкските алхами бащата принасял в жертва сина си и женихът — невястата си в името на всевишния.
Друго бе, което искаха от него. По-лесно и по-трудно бе да отдадеш дъщеря си на сладострастието на гоя християнски крал.
На следната сутрин дон Йеуда отиде при своя приятел Муса и без заобикалки му каза:
— Този християнски крал желае да има дъщеря ми, за да спи с нея. Иска да й подари летния замък Ла Галиана, който ме бе накарал да изградя. Трябва или да бягам, или да му я предам. Ако избягам, той ще започне да притеснява всички евреи, намиращи се под негова власт, и свършено е с убежището на многобройните бегълци, преследвани в земите на франкския крал.
Муса се взря в лицето му и прочете в него смут; защото пред своя приятел Йеуда бе свалил маската си. И Муса си каза: „Той е прав. Ако не склони, опасност ще заплаши не само него и детето му, а и мен, и евреите в Толедо, и тоя смирен и мъдър, и някак странно чудноват раби Товия, и всички ония, от чието име говори Товия, а те са твърде много. А и голямата война ще избухне скоро, ако Йеуда не бъде вече сред кралските съветници.“
И Муса си каза: „Той обича своята дъщеря и не иска да й даде съвет, който е в нейна вреда, а и съвсем не иска да я принуждава. Но той желае тя да остане и да се покори на мъжа. Самозалъгва се, че е изправен пред тежък избор, всъщност той отдавна вече е избрал — иска да остане, не иска да напусне страната и да иде сред нищета и мизерия. Ако не искаше да остане, щеше да каже веднага: «Трябва да бягаме!» А и аз бих искал да остана, и аз твърде неохотно бих се решил да тръгна повторно в изгнание и нищета.“
Читать дальше