Лион Фойхтвангер - Испанска балада

— Ще преценя доводите ти, дон Йеуда — каза вяло той.

Лицето на Йеуда се помрачи. Ако сега не бе убедил краля, значи, никога нямаше да успее. Бог бе лишил думите му от своята милост. Той, Йеуда, не беше сполучил.

Алфонсо разбра голямото разочарование на евреина. Този Йеуда му бе служил като никой друг. Дожаля му, че го беше обидил.

— Не мисли — каза той, — че подценявам заслугите ти. Ти добре изпълни моето поръчение, дон Йеуда.

И прибави с топлота:

— Ще поканя моите грандове, за да видят със собствените си очи как ще ми върнеш ръкавицата в знак на добре изпълнено поръчение.

Доня Леонор също не беше уверена дали следваше да се предостави на архиепископа събирането на Саладиновия десятък от евреите. Като кралица, тя не искаше да се отказва от тая важна привилегия на короната. Като християнка, се чувствуваше затънала в греховност, загдето ползуваше изгодите на съмнителния неутралитет на кралството, и поради това не искаше да пренебрегва внушенията на архиепископа. Мъчителната й бременност увеличаваше нейните колебания. Тя не можа да даде на своя Алфонсо никакъв съвет.

Той почна да търси божие знамение. Реши да изчака, докато доня Леонор се освободи от бременност. Ако му се родеше момче, това щеше да бъде божие указание. Тогава щеше да нареди Саладиновият десятък да се събира за кралската, хазна; защото той нямаше право да намалява наследството на сина си.

На първо време отличи своя ескривано с почитта, която бе обещал. На едно голямо събрание бе дадена възможност на Йеуда да върне на краля ръкавицата на рицарското поръчение и Алфонсо стисна с гола ръка голата ръка на своя васал, благодари му с милостиви думи, прегърна го и го целуна по страните.

Архиепископът кипеше от негодувание. Пастирското му предупреждение бе разтърсило само въздуха, беда даде никакъв резултат; пратеникът на антихристите все по-силно и по-силно оплиташе краля в своите мрежи. Но тоя път дон Мартин бе твърдо решен да не позволи на синагогата да възтържествува над църквата. Реши да пусне в ход дори и най-отвратителните средства и да се бори срещу хитростта с хитрост.

Нищо не му било по-чуждо от мисълта — обясни той на краля — да спори с него за пари. И за да му докажел това, правел му предложение, което извънредно трудно можел да защити пред светия престол. Като изхождал от твърдата увереност, че дон Алфонсо ще употреби Саладиновия десятък само за въоръжаване, той предоставял парите на негово разположение. За самия себе си и за църквата запазвал само правото да събира десятъка; всички събрани суми незабавно щял да предава в царската хазна.

По чистосърдечно-хитрия израз, изписан върху лицето на неговия приятел, дон Алфонсо разбра колко тежко бе за архиепископа да направи такава отстъпка. Но сам той бе наясно, че тук ставаше въпрос за принципа и затова отговори:

— Зная, че ми желаеш доброто. Но, струва ми се, и моят ескривано е почтен, като ми напомня да не от стъпвам една от важните привилегии на моята корона.

Дон Мартин възнегодува:

— Пак тоя неверник! Пак предателят!

— Не е предател — защити дон Алфонсо своя министър. — Той ще измъкне от своите евреи десятъка до последното солдо. От тоя десятък той вече ми обеща една огромна сума за нашия кръстоносен поход: двайсет и четири хиляди златни мараведи.

Цифрата направи силно впечатление на архиепископа. Ала той не искаше да го признае и присмехулно каза:

— Да, обещанията му са все на едро.

— Досега е изпълнил всяко свое обещание — отвърна дон Алфонсо.

В ума на дон Мартин прозвучаха слова от папските послания и постановления: „Евреите са обречени на вечно робство, тъй като върху тях лежи вината за разпъването на Спасителя; завинаги са жигосани с белега на Кани — и като него никога да не видят мир и да бъдат осъдени на вечно скитане.“

А ето, тук, пред очите му, стоеше дон Алфонсо, един християнски владетел, голям рицар и герой, и вместо да застави със сила евреите най-сетне да склонят глава, той намираше само най-почтителни и приятелски думи за този дявол, който се беше впил в сърцето му. Всъщност дон Мартин беше възнамерявал да действува хитро и да съблюдава християнската благост и смирение. Но сега вече не можа да се овладее:

— Нима си дотолкова заслепен от дявола, та не виждаш накъде те подвежда той? — викна разпалено духовникът. — Седнал си да разправяш, че на него страната дължала разцвета си: не виждаш ли, че тоя разцвет е отровен? Той е поникнал върху греховна почва. Угояваш се за сметка на светотатствения си неутралитет. Докато християнските владетели доброволно поемат лишения, опасности и смърт, за да освободят божия гроб, ти строиш пищен, езически летен замък! А на църквата отказваш десятъка, отреден за нея от светия отец!