Лион Фойхтвангер - Испанска балада

Някой си Гийом ле Карпантйе от околностите на Труа, необуздан оратор и побойник, събрал голяма тълпа от войнствено настроени поклонници и потеглил с тях към Рейн. Все повече и повече люде се присъединявали към него, скоро станали близо сто хиляди. В крайрейнските страни наричали тия съмнителни последователи на кръстоносците „братята поклонници“.

Надигна се — пише един тогавашен еврейски летописец — дива, необуздана, жестока маса народ, смесица от франки и немци, и потегли към светия град, за да прогони оттам синовете на Измаила. Всеки от тия безбожници заши на своята дреха знака на кръста и те се събираха на големи тълпи — мъже, жени и деца.

А един от тях, Вилхелм Дърводелеца 30 30 Става дума за Гийом ле Карпантйе. — Бел.пр. — проклето да е името на тоя злодей! — ги насъска и каза: „Ето, ние потегляме, за да мъстим на синовете на Измаила. Но не се ли намират тук, при нас, тия евреи, чиито деди са разпънали на кръст нашия бог? Нека отмъстим най-напред на тях! От корен да бъде изтръгнато името Юдово, ако те продължават да се противят и не признаят Исус за Месия!“ И те се вслушаха в думите му и си рекоха един другиму: „Да сторим тъй, както ни казва.“ И се нахвърлиха върху народа на светия съюз.

Най-напред на шести ияр 31 31 Ияр — според нашия календар отговаря на април-май. — Бел.пр. , една събота, избиха евреите от града Шпайер. Три дни по-късно тия от града Вормс. След това потеглиха към Кьолн. Там епископ Херман се опита да защити своите евреи. „Ала вратите на милосърдието бяха затворени — съобщава летописецът. — Злодеите избиха войниците и добиха власт над евреите. Мнозина, за да избягнат кръщението с вода — мъже, жени и деца, — се хвърляха в Рейн, привързали към телата си камъни, и викаха: «Чуй ни, Израил, няма друг бог освен нашия Адонай!»

Подобни неща се случиха и в Трир, а също и в Майнц.

За събитията в Майнц летописецът съобщава:

«На третия ден на сиван 32 32 Сиван — според нашия календар май–юни. — Бел.пр. , за който навремето си нашият учител Мойсей е казал: „Гответе се за третия ден, когато аз ще се върна от Синай“ — на същия този трети ден от сиван, около обяд, към града настъпи с цялата си дружина Емихо от Лайнинген — проклето да бъде името на злодея! — и гражданите му отвориха портите. И злодеите си казаха един другиму: „Отмъстете сега за кръвта на разпнатия!“ Синовете на светия съюз бяха грабнали оръжия, за да се блазнят; ала отслабнали от тревога и от дълъг пост, те не можаха да устоят на врага. Успяха да удържат за известно време срещу бандитите яката порта на най-вътрешния двор в замъка на епископа; но поради многото наши прегрешения не им беше дадено да се сравняват по сила с тях. И като видяха, че съдбата им е решена, почнаха да си вдъхват смелост една другиму и казваха: „Сега нашите врагове ще ни избият, но душите ни ще останат непокътнати и ще се преселят в лъчезарната градина на Еден. Блажен е оня, който умре заради единствения бог!“ И решиха: „Да принесем жертва за слава на бога.“ Когато нахлуха в двора, враговете видяха мъжете, застанали неподвижни, загърнати в своите молитвени одежди. Злодеите помислиха, че това е хитрост. Започнаха да хвърлят върху тях камъни и да ги обстрелват със стрели. Мъжете с молитвените одежди не се помръдваха. Тогава те ги изклаха с мечовете си. А онези, които бяха избягали във вътрешността на замъка, се избиха един други. През тоя трети ден на сиван евреите от Майнц наистина издържаха изпитанието, на което някога бог подложил нашия праотец Авраам. Тъй както той казал: „Ето ме!“ и бил готов да пожертвува сина си Исак, тъй и те принесоха в жертва децата и близките си. Бащата принасяше в жертва сина, братът — сестрата, женихът — невестата, съседът — съседа. Виждано ли е някога такова жертвоприношение в един-единствен ден? Над единадесет стотици люде се оставиха да бъдат изклани или се изклаха сами едни други за слава на единственото, възвишено, страшно име.

В Регенсбург братята поклонници избиха седемстотин деветдесет и четирима евреи, техните имена са записани в книгите на мъчениците. Сто и осем бяха готови да приемат кръщението. Братята поклонници ги закараха до Дунава, пуснаха да плува във водата един голям кръст, потопиха евреите, смееха се и крещяха: „Сега вече сте християни, пазете се да не изпаднете пак в еврейската си ерес!“ Те опожариха синагогата, а пергамента на еврейските свитъци от светото писание нарязаха за подложки на обувките си.