Лион Фойхтвангер - Испанска балада

През месеците ияр, сиван и тамуз загинаха дванадесет хиляди евреи в Рейнските земи, четири хиляди — в Швабия и Бавария.

Повечето светски и духовни князе не одобряваха страхотните зверства на братята поклонници, а също и принудителните покръствания. Германският император Хайнрих IV в тържествена реч даде израз на отвращението си от кланетата и разреши на всички насилствено покръстени да се възвърнат отново към юдейството. Освен това той започна съдебен процес срещу Майнцкия архиепископ, който не бе защитил достатъчно подвластните си евреи и се беше обогатил от техните имущества. Архиепископът се видя принуден да забегне, императорът наложи запор на приходите му и даде на евреите обезщетение.

По-голямата част от братята поклонници изгинаха от жалка смърт още преди да стигнат до светата земя. Много хиляди бяха избити от унгарците, а водачите им, Гийом ле Карпантйе и Емихо от Лайнинген, се завърнаха позорно с одрипавелите остатъци от своите дружини.

Преди да потегли към светата земя, Гийом — тъй съобщава летописецът — запитал равина на Труа как ще завърши походът му. Равинът му отговорил: „Известно време ще живееш сред блясък, след това обаче, победен и преследван, ще се завърнеш тук само с три коня.“ Тогава Гийом го заплашил: „Ако се завърна макар и с един кон повече, ще те убия, а заедно с теб и всички евреи във Франкия!“

Като се връщал, съпровождали го още трима конници и той се радвал, че ще убие равина. Но тъкмо когато минавали през градската порта, от нея се откъснал каменен блок и убил едного от придружителите му заедно с коня. Тогава Гийом се отказал от намерението си и отишъл в манастир».

За тия страдания, сполетели някога дедите им и записани в книгата «Долината на плача», си припомниха евреите сега, когато започна нов кръстоносен поход, и това ги преизпълни със страх.

И наистина скоро с тях стана тъй, както се беше случило в миналото. Само че тоя път ги угнетяваха най-вече светските владетели.

Бохемският херцог Братислав принуди своите евреи да се покръстят, а сетне, когато те поискаха да напуснат пределите на Бохемия, навярно за да се върнат пак към юдейството, обяви за иззети всичките им имущества. Неговият камерарий, образован човек, държа на изселниците — по заповед на херцога — следната реч в латински хекзаметри:

Но най-големи страдания сполетяха евреите от франкското кралство. При предишния кръстоносен поход за тях се бяха застъпили Луи VII и Елинор дьо Гиен. Сега обаче кралят на Франкия, Филип Август, сам възглави ония, които тръгнаха да избиват и да ограбват «прокълнатото племе».

«Евреите — заяви той — обсебиха с вероломство и хитрост по-голямата част от домовете в моята столица Париж. Те ни ограбиха тъй, както техните деди са ограбили египтяните.» И за да отмъсти за този грабеж, една събота той заповяда на войниците си да обградят синагогите в Париж и в Орлеан и не пусна евреите дотогава, докато домовете им не бяха разграбени. Принуди ги да съблекат и съботните си одежди и да се завърнат полуголи в своите ограбени жилища. А сетне издаде заповед в срок от три месеца да напуснат пределите на кралството му, като оставят цялото си имущество.

Мнозинството от изгнаниците намериха приют в съседните графства, считани формално за подвластни на франкския крал, но в действителност самостоятелни.

Ала ръката на крал Филип Август ги застигна и там.

Така например Шампанската маркграфиня Блаиш — възрастна, свободомислеща и милостива дама — прие много от тия изгнаници. Обаче във франкските земи отдавна съществува обичаят през страстната седмица да се извежда на градския площад някой от представителите на евреите — старейшината на тяхната община или равинът — и да се бие по лицето в памет на мъките Христови. Маркграфинята била разрешила на своите еврейски поданици да заменят този натурален данък с парично заплащане в полза на църквата. Раздразнен, че прогонените от него изгнаници намерили убежище при маркграфиня Бланш, крал Филип Август поискал от своята васалка да отмени въпросното разрешение.

Той се позовал на свещената война и тя трябвало да отстъпи.

Но съдбата спестила на евреите поруганието, макар това да станало по печален, дори трагичен начин. Страстната седмица още не била настъпила, когато някакъв кръстоносец, поданик на крал Филип Август, убил един евреин във владенията на маркграфинята, в града Бресюр-Сен. Графинята осъдила убиеца на смърт и наредила присъдата да се изпълни на празника Пурим, в деня, когато евреите ликуват за гибелта на своя враг Аман, победен от царица Естер и приемния й баща Мардохай. Трябва да се предполага, че евреите от града Бре са присъствували със задоволство на екзекуцията на убиеца. Но на крал Филип Август било донесено, че те вързали ръцете на неговия поданик, убиеца, и че били поставили на главата му трънен венец, за да се подиграят по този начин с мъките на Спасителя.