Лион Фойхтвангер - Испанска балада

Дон Йеуда не изглеждаше засегнат.

— Не съм начетен в писанието — рече той, — но в ушите и в сърцето ми звучи заповедта на нашия учител, Мойсей: «Ако някой от братята ти обеднее и отпадне край теб, ти трябва да го привдигнеш и да му помогнеш, за да живее като теб!» Впрочем смятам, че можем да си позволим да изпълним едното си задължение, без да занемаряваме другото. Докато ми се удава — и сега гласът му звучеше колкото приветливо, толкова и надменно — да държа нашата Кастилия настрана от войната, дотогава и приходите на алхамата ще бъдат толкова богати, че не ще става нужда тя да прибягва до фонда за освобождаване на пленниците, за да дава хляб и подслон на няколко хиляди франкски евреи.

Все по-угнетителен страх сграбчваше сърцето на дон Ефраим. Тоя надменен човек просто не искаше да разбере колко рисковано бе това негово начинание, а може би и наистина не го съзнаваше. Ефраим не смогваше да се владее повече, трябваше да изкаже дълбокия страх, който се таеше в сърцето му.

— А помислил ли си, брате и господарю мой, дон Йеуда — рече той, — колко силно оръжие ще даде в ръцете на архиепископа онова, което възнамеряваш да сториш? Той ще надигне всички адски сили само за да не допусне да дойдат в страната твоите франкски евреи. Ще се обърне към потъналия в грехове крал на Франкия. Ще се обърне към папата. Ще проповядва в църквата и ще насъсква народа срещу нас, загдето довеждаме в Кастилия цели тълпи от просяци и неверници тъкмо когато се води свещената война. Ти се ползуваш с високото благоволение на краля, нашия господар. Но дон Алфонсо се вслушва и в архиепископа, а времето, свещената война помагат нему и са против нас. Ти си спечели вечна признателност, дон Йеуда, като защити от враговете нашите привилегии и свободи. Но ще успееш ли да сториш това повторно?

Думите на Ефраим засегнаха силно дон Йеуда и пред него отново изникнаха всички трудности на начинанието, което беше замислил, Може би той бе надценил силите си. Ала външно дон Йеуда не показа тия съмнения, постави, както и бе очаквал дон Ефраим, своята надменна маска и сухо каза:

— Виждам, че не одобряваш предложението ми. Да сключим тогава едно споразумение. Събери твоите десет хиляди златни мараведи. А пък аз ще издействувам от краля да допусне изгнаниците и да им даде правата и свободите, от които те се нуждаят. Ще го сторя тихомълком, без подкрепата на алхамата, без просителни молебствия в синагогите, без вопли и без тържествени делегации при краля. Остави всичко да бъде моя грижа, само моя.

Той видя колко угнетен седеше гостът му; не беше искал да става така. Затова продължи с топлота:

— Но ако сполуча, ако кралят даде съгласие, тогава обещай ми, че и ти ще се откажеш от твоята упоритост, че няма да се противиш и в душата си, а ще ми помогнеш с цялата сила на разума, с който те е дарил бог, да изпълня замисленото.

И му протегна ръка.

Увлечен против собствената си воля, но все още колеблив, дон Ефраим пое ръката му и отвърна:

— Тъй да бъде!

А в това време кралят, заживял в Бургос сред атмосферата, окръжаваща доня Леонор, бе забравил Толедо и всичко, свързано с него. Наслаждаваше се на покоя и на непоколебимата увереност, които царяха в неговия замък в Бургос. Имаше син и наследник. Чувствуваше се дълбоко удовлетворен. Но накрая, след като бе прекарал няколко седмици, та дори и няколко месеца далеч от своята столица, съветниците му почнаха да настояват да се завърне.

И щом напусна стените на Бургос, в гърдите му отново закипя предишното безпокойство, започна да го мъчи проклятието, което тежеше върху него: че трябваше да чака и да чака и че не му беше дадено да разшири пределите на своето кралство. Алфонсо Шести и Алфонсо Седми бяха носили императорски корони, певците възпяваха великите им дела; за онова, което беше постигнал той, тананикаха само няколко жалки романса.

Когато пред очите му се извисиха скалите, върху които бе разположен Толедо, нетърпението го овладя с цялата си мощ и още първия ден той заповяда да се яви на доклад неговият ескривано, човекът, с когото трябваше да се пазари като търгаш, за да може да изпълни рицарския си дълг и да потегли на война.

Йеуда от своя страна също беше очаквал с нетърпение завръщането на краля. Решил бе при първа възможност да му докладва за големия си проект и да издействува указа, разрешаващ на франкските евреи достъп в Кастилия. Беше намислил основателни доводи. Навсякъде в страната кипеше оживление и творчески труд, нарастваше стопанството, чувствуваше се нужда от нови работни ръце, трябваше да се заселят нови хора, както през времето на Алфонсо Шести и Алфонсо Седми.