Лион Фойхтвангер - Испанска балада

И ето най-сетне той стоеше пред краля и докладваше. Отново бе в състояние да разкаже за големи успехи, за отрадно високи доходи, за това, че нови три града са били изтръгнати от зависимостта На упоритите грандове и са подчинени сега на дон Алфонсо. Нови, многообещаващи предприятия бяха създадени из цялата страна, а също и в самия Толедо, и в най-близките му околности. И стъкларската пещ, и голямата кожухарска работилница, и грънчарницата, манифактурата за хартия, да не говорим за разширението на монетния двор и на кралския конезавод.

Докато докладваше тъй, с кратки и бързи слова Йеуда обмисляше дали още сега, още през този пръв час да се обърне към краля със своята голяма молба. Ала дон Алфонсо мълчеше и нищо не можеше да се отгатне по лицето му.

Йеуда продължи да говори. Страхопочтително запита дали при завръщането си господарят е забелязал огромните стада в околността на Авила. Сега скотовъдството се ръководи съгласувано, тъй че и пашата може да се използува разумно. И дали при пътуването ти насам дон Алфонсо е намерил време да огледа новите насаждения на черничеви дървета за копринената манифактура.

Най-сетне кралят отвори уста. Да, каза той, видял бил и черничевите насаждения, и стадата, който свидетелствували за усърдието на неговия ескривано.

— Така че не ми досаждай повече с това — каза грубо той, рязко променяйки тона. — Твоите заслуги са известни и признати. Сега ме интересува само едно: кога най-сетне ще мога да смъкна от себе си позора и да встъпя в свещената война?

Йеуда не бе предполагал, че милостта на краля ще премине толкова бързо отново във враждебност. Огорчен и угрижен, той разбра, че ще трябва да отложи разговора за заселването на прокудените евреи. Ала не можа да се въздържи и отхвърли неразумния упрек на Алфонсо.

— Времето, когато ще можеш да встъпиш във войната, господарю — каза той, — не зависи само от финансите на страната ти. Те са в ред.

И бойко заяви:

— В момента, когато останалите испански владетели и на първо място тоя на Арагон изявят готовност да образуват заедно с тебе войска за борба против халифа, обединена под общо командуване, ти, господарю, ще можеш да дадеш повече, отколкото ще бъде твоят дял. Дори ако тоя час настъпи още утре. Не се съмнявай в това!

Челото на Алфонсо се смръщи. Все с това дръзко, насмешливо «когато» го хранеше евреинът. Той не отговори нищо, заснова нагоре-надолу.

Сетне неочаквано запита през рамо:

— Я кажи, какво всъщност е положението с Галиана? Пали преустройството трябваше да бъде завършено вече?

— То е завършено — отвърна гордо Йеуда — и Удивително е какво е успял да направи моят Ибн Омар от тази стара постройка. Ако желаеш, господарю, след десет дни, или най-късно след три седмици, ти ще можеш вече да живееш там.

— Може би и ще пожелая — подхвърли Алфонсо леко. — Във всеки случай бих искал да видя какво сте направили. В четвъртък, а може би по-рано, ще ида да го огледам. Ще те уведомя. Ти ще ме придружиш и ще ми обясниш всичко. И доведи пак и доня Рахел — приключи с престорено равнодушие той.

Йеуда се изплаши до дъното на душата си. И отново както тогава, след необичайната покана на дон Алфонсо, го потиснаха опасения.

— Както заповядаш, господарю! — каза той.

В уречения час Йеуда и Рахел чакаха краля пред портата на Уерта дел Рей. Дон Алфонсо бе точен. Той се поклони дълбоко и церемониално пред Рахел и дружелюбно поздрави своя ескривано.

— Хайде сега, покажи ми какво сте направили — рече той с малко неестествена бодрост.

Тръгнаха бавно през парка. Там нямаше вече лехи със зеленчук, а пъстри декоративни растения, дървета и изкуствено засадени горички, подредени с вкус. Само една от горичките бяха оставили в предишния й вид. От тихото езерце; бяха извели канал, така че сега към Тахо се оттичаше малък ручей, над който на много места бяха прехвърлени мостчета. Имаше портокалови дървета, а също и дървета с изкусно отгледани огромни лимони, непознати досега в християнските земи. Йеуда с гордост посочи на краля тия плодове; мюсюлманите ги наричаха «плодовете на Адам», защото Адам престъпил божията заповед, за да ги опита.

По широка алея, посипана с дребен чакъл, се отправиха към замъка. И тук още от външната врата ги поздрави арабският надпис: «Алафия» — мир на влизащия в този дом!“ Заразглеждаха вътрешността. Дивани се редяха покрай стените, от малка галерия се спущаха гоблени, красиви килими покриваха пода, навсякъде струеше вода и разнасяше прохлада. Мозайките на фризовете и таваните още не бяха завършени.